Почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган: ДПС вече се превърна в модел за балансираща партия на Балканите

Поради изключителния интерес на членове, активисти и съмишленици на ДПС, приятели и анализатори, медии и журналисти, публикуваме поздравлението на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ към почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган, по повод рожденния му ден и думите, с които д-р Доган се обърна към него и гостите си.

Мустафа Карадайъ, председател на ДПС:

Честит рожден ден, уважаеми г-н Доган!

Позволете ми от името на всички членове и симпатизанти на ДПС, от името на всички присъстващи и от свое име да Ви пожелая много здраве и много нови успехи, много сили и воля, и много дълги години да ни указвате Пътя и да ни направлявате! Благодарим Ви, че ни правите съпричастни с Вашия празник, искаме да Ви уверим, че за нас той отдавна е общ партиен и национален празник…

Уважаеми г-н Почетен председател! 

Вие поставихте жалоните на българската демокрация веднага след падането на тоталитарната власт и трасирахте Пътя – пътя на Мира, пътя на Свободата, пътя на Демокрацията, пътя на Заедността... и така 28 години вървим по Пътя...

Заложихте на европейския модел. НАТО, Европейски съюз... Този Път води напред, а не назад. Този Път обединява, а не разделя.

Щастливи сме да сме заедно с Вас по Пътя и винаги да имаме далечния хоризонт, дълбочината и многопластовата мисъл, аналитичния ум, мъдростта... С една дума имаме нужда от Вас.

Сега, когато е необходимо да се определят жалоните на политическата промяна (и в световен, и в европейски, и в национален план), отново Вие ни насочвате към нов модел – включване на свободните и активни граждани във формирането и вземането на политически и управленски решения и в тяхната реализация.... Ние искаме повече Европа, но и по-добра, по-стабилна и по-сигурна Европа. А за управляващите… може би още малко да ги оставим да подхранват с малките успехи големите си илюзии.

Вие ни учите да вярваме в себе си, да преследваме мечтите си, Вие ни учите да се учим, да бъдем искрени със себе си и с хората. Вие ни учите да бъдем смели в нашите решения и постъпките си, но и да бъдем отговорни.

Има една мисъл на Мевляна: „Удовлетворението от малкото е неизчерпаемо богатство“.

Такъв е и надписът на този древен съд, който искаме да Ви подарим.

Бъдете ни жив и здрав! За много години!

 

Д-р Ахмед Доган, почетен председател на ДПС:

Уважаеми г-н Председател,

уважаеми приятели, съмишленици и колеги. Трогнат съм!

Никога не съм обръщал внимание на подаръците и, разбира се, това е мой недостатък. Защото така човек губи част от усета си към пулсиращото битие на живота... Но понеже съм ориентиран в познанието за значението и смисъла на знаците в лицето на семиотиката, тяхното декодиране в комплекси от символни реалности ме улеснява. Оценявам го. Благодаря Ви!

Понеже започнахме от темата за „подаръци“, явно е, че символиката и знаковата структура, които те ни дават, пренасят, подсказват или преосмислят, не е само в полето на любопитството.

Доколкото въпросът се отнася за моя рожден ден, само условно го приемам за мой личен празник. Вие ми го отнехте, по-точно-обсебихте. По-интересното в случая е, че откакто напуснах реалната политика, започнах да получавам странни подаръци на този ден. От най-модерни коли, мини колекции от картини и предмети на изкуството, до стари ръкописи на Библията и Корана. Днес, например, един бизнесмен ми подари „Универсална история на империята на турците“, издадена във Венеция през 1582 година.

Явно така сме устроени, че всеки от нас вижда това, което знае, желае или в което вярва. Затова съчетанието на различни обстоятелства в акта на възприятието има както рационални, така и мистични пластове...

Благодаря Ви г-н Председател, че с вътрешна готовност ми „поднасяте“ темата за Пътя... В тази връзка ми позволете малка духовна волност за неговите духовно-исторически проекции.

Силно съм впечатлен, че последните десетина години ми подарявате различни предмети като пана, инкрустирани мотиви, ритуални и обредни предмети, картини и книги, свързани с историята, философията и практиките на суфизма, по-точно на алевитския суфизъм. Формално географията на генезиса на алевизма („светлинни хора“) е Хоросан („място на слънцето“) преди около десет века, но корените му са дълбоко в шаманизма, зороастризма, будизма, даоизма („ Книга за Пътя“)... Понеже все още сме в рамките на  месец март, например-мартениците, ходенето по жарта, както и връзването на различни парчета плат по дървета, храсти и животни също са ритуални практики на това светоразбиране.

Алевитската светогледна традиция е оцеляла, защото е затворена и езотерична; а е затворена, защото векове наред е била преследвана и принудително асимилирана (сунитизирана). Тъкмо поради нейната изначална еретичност, опозиционност, толерантност, борбата за справедливост и издигането на любовта в принцип на световъзприемането, дори и в религия, алевитският светоглед е обявен за тема-табу. Но както виждате алевизмът е оцелял.

Изключително голяма част от нас по тези земи са потомци на тази езотерична културно-религиозна традиция. И когато волно или неволно си правим „подаръци“, съдържащи смислови алюзии в това семантично поле, бъдете сигурни, че вместо вас „заговарят“ образи-символи, закодирани душевни състояния, или ситуации-модели от историческата памет, които имат силата на архетипове.

В опростена форма основните ценности на тази битовизирана във времето традиция са Братството, Любовта и Пътят. Всички хора са братя по рождение, защото са чада на Всевишния. Любовта към Всевишния е модел на любовта към ближния. Пътят към Всевишния ( Tanri ) е път към светлината на истината, доброто и красотата вътре в нас. Защото Ти си Той! Ти си Богочовек и мярата на пълната ти Свобода е постигането на пълно сливане с Него. Едва тогава Ти израстваш от „ пътник“ ( yol oğlu ) в „полюс на полюсите“ на Пътя (Enel Hak— Бог е в мен).

Но Пътят за духовното израстване на личността предполага човекът, който поема по него да е Готов за това изключително дръзко предизвикателство. Духовен императив на Пътя към ,,пътника“ е той постоянно да се обновява, развива и усъвърщенства. Ако това не се случва- Пътят прекъсва пространствено-времевия си континиум и те отхвърля от себе си. Всяко поколение ,,светлинни хора“ , които пътуват го измерват с преодолени предизвикателства в намирането на божественото начало в себе си. Но Пътят сам по себе си няма начало и край в нашият Космос. Пътуването е въпрос на избор. Но след всяко преодоляно предизвикателство Пътят те поставя на ново изпитание с перманентно тестване на твоето слово, мисъл и действие. Ако си уловил резонанса на вътъка  в тъканта на времето твоята отговорност се превръща в антена на колективната съдба . В този случай ,,закъснението“  и  ,,изпреварването“ на времето често имат един и същ резултат: Пътят за определено време може да не те приеме, както се случва и с морето, понякога да не ни приема. Защото твоето наглед неуловимо действие може да наруши равновесието на политическият ти микрокосмос, което да има непредвидими последици за социалният макрокосмос на другите. Защото ,,ефектът на пеперудата“ може да породи буря, дори и в другият край на света...

Дълбоките осъзнати истини в историческият опит на човека възкръстват, само когато им идва времето за нов живот, съобразно цикличната динамика на екзистенциалното ни битие. Тогава те мащабно се препроектират във всички значими  дейности, включително и в практиките за правене на различни политики. Идеята за осъзнаването на божественото начало в човека, само на пръв поглед изглежда метафизична с трансцедентални измерения. В превод тя означава  приоритетно изграждане на условия и правила за Субектност  в обществото и историята. Един от най-големите дефицити на нашето време в планетарен мащаб е кризата на практиките за възпроизвеждане на широкоскроени Лидери. Изправени сме пред дълбока криза за Субекти и субектностти в обществото и историята. Това има фатални последици върху технологията  за вземане на адекватни за времето ни значими решения. Тъкмо от това има най-голяма потребност светът, в който живеем днес!

И тъкмо на този социокултурен и политически фон Светът става все по-сложен, бих казал, дори превзет. Светът е твърде динамичен, много неопределен и непредвидим, много опасен и рисков. Ако ми позволите,  бих искал да ви обърна вниманието само върху няколко случващи се събития.

Актуалната евроатлантическа нагласа за отношението към Русия на мен не ми допада. Не споделям и това, което направи Русия по отношение на Крим, но не споделям и начина за упражняване на натиск спрямо Русия. Русия е твърде сериозна геополитическа реалност, за да се упражняват силови подходи към нея за решаване на критични политически проблеми. Препоръчвам Ви тази моя оценка да не се превърне в политическа позиция на ДПС. Защото ще ви обвинят в нелоялност спрямо евроатлантизма...

Другият случай стана актуален само от преди няколко дена. Китай обяви, че сменя системата петрол-долар, долар-петрол, в собствената си парична единица: петрол-йоан, йоан-петрол. Ако не се постигне споразумение вероятно към петрола ще се включат и  други категории стоки в международната търговия, въпреки санкциониращите действия на САЩ спрямо Китайският внос с 3% мито. В интернет вече има индикираща информация, че няколко страни са готови да минат на разплащане с йоани, между които са Венецуела, Саудитска Арабия, вероятно и Иран..., Да не говорим за Русия...

Тази ситуация я възприемам като създаване на условия за принудително коалиране с търговска и финансова мотивация. Но някой може ли да предвиди докъде може да стигне тази тенденция?

Всякакви опити за имперски амбиции, независимо от кой  край на  света се появяват, създават предпоставки за дестабилизация на политическия Логос на Планетата.

ДПС вече се превърна в модел за балансираща партия на Балканите. Съблюдаването и продуцирането на  балансираща политика е въпрос на позитивна визия за света и много тежка отговорност. Дълбокият ни мотив за постигането на тази цел е запазването на Мира и гарантирането на Свободата и Демокрацията.

Ако перифразирам един голям мислител на нашето време за избора на бъдещето: ,,Съдбата или Мечтата“, аз избирам Кармата, защото предполага активното и отговорно включване на личността в процеса проектиране и опредметяване  на динамичното равновесие, като начин за произвеждане на Бъдеще. Кармата и Съдбата не са тъждествени. Съдбата предполага относителна пасивност на личността и предписва предопределеност на Бъдещето.

Позитивното направляване на Кармата е целта на Пътя  за постигането на субектност в обществото и историята.

Пожелавам Ви много радости в живота, Наслаждавайте му се.

Защото животът е дар. Само  тези които се борят за него могат да се наслаждават на вкуса и смисъла на съществуването си.

Бъдете живи и здрави!

София

29.03.2018 г.

Печат Е-мейл

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС