Интервюта

д-р Нигяр Джафер: Десет пъти по-малко пари за здраве за пациенти от Нови пазар и Велики Преслав

- Д-р Джафер, защо въпреки увеличените пари за здравеопазване, то получава все по-лошо оценка от потребителите?
- Средствата за здравеопазване през 2001г., при старта на здравната каса, са били 900 млн. лв. Тази година в бюджета на Националната здравноосигурителна каса сме гласували 4 милиарда и 700 милиона лева. Хората обаче по никакъв начин не са усетили, че въпреки по-сериозния публичен ресурс получават по-добра и качествена здравна услуга. Нещо повече: Пациентите в България според ЕВРОСТАТ, доплащат от джоба си най-много в Европа, дори и да са здравноосигурени. Освен пациентите недоволни са и лекарите, и другите медицински специалисти. Ние смятаме, че проблемът е в системата на финансиране, в модела и той трябва да се промени. Трябва да има повече от една каса и хората да избират къде да се внасят осигуровките им. Това ще доведе до контрол и по-добър резултат. Тази година има например 407 млн. лв. повече, но дефицитът ще е пак огромен. Проф. Плочев иска още средства и актуализация на бюджета още през месец февруари и това най-вероятно ще доведе до нови рокади в системата и неговата смяна. За пореден път, без резултат, защото се коригират последствията, а не причините. Това е част от управленската немощ да се идентифицират проблемите и да се предложат работещи решения с ясна воля за реализация. Личностите нямат значение, те са жертва. Важни са компетентността и волята за реформа. В дефицит са и двете: и компетентността, и желанието.
- Общинските болници, които на места заместват личните лекари, са отново пред колапс. Какво пречи да се намери адекватно решение на проблема?
Общинските болници са почти в непрекъсната, тиха агония през последните десетина години. Тази агония се обостря при форсмажорни обстоятелства, обикновено преди и след приемане на бюджета. Не може да се намери адекватно решение поради това, че управляващите от ГЕРБ не ги припознават като отговорност на държавата, а като отговорност на общините. Смятам, че това е погрешно, недалновидно и вредно за хората, които тези болници обслужват. Това е бягство от отговорност. Тези болници обслужват 2млн. български граждани на две/трети от територията на страната, предимно в по-малки общини. Хората там са възрастни, социално слаби, с невъзможност да пътуват до лечебно заведение. Те ползват малко средства, но обслужват сериозна част от населението. Хората не се интересуват каква е болницата: общинска, държавна или частна, стига да ги лекува.
- Работеща концепция ли е превръщането на общинските болници в медицински центрове?
- Общинските болници поискаха от министъра на здравеопазването повече пари, той им предложи да се преструктурират. Голяма част от общинските болници през последното десетилетие се преструктурираха. Те закриха АГ отделения, хирургии и т.н. Създаването на медицински центрове не е решение: така ще загубят и малкото лекари, които работят там - просто и те със семействата си ще се прехвърлят в по-големите градове. Не може здравеопазването в България да се концентрира само в няколко големи града в България. Хората трябва да могат да се лекуват, независимо къде живеят.
- Наскоро пред друга медия направихте анализ, че здравно осигурени не получат еднаква сума за лечение в малък и в голям град. Обяснете ни този парадокс.
- През 2010 година попаднах на информация от Сдружението на общинските болници, че в Нови пазар и Велики Преслав здравната каса дава 22 лв. на жител за болнично лечение годишно при 200 лв. за жител в София. Стори ми се много несправедливо. През 2017г. тези диспропорции са се задълбочили, въпреки увеличените средства и съотношението е! Това е явна дискриминация и нарушение на Конституцията за равен достъп до здравеопазване и аз се обявявам против това, както и колегите ми от парламентарната група на ДПС.
- Предвижда се с новия Рамков договор да бъдат увеличени цените на клинични пътеки, но управителите на болници казват, че само това не е достатъчно. Говорят вече за промяна на модела на здравеопазване.
- Да, според новия Рамков договор ще се увеличат цените на значителен брой клинични пътеки, по които работят в общинските болници. Освен това трябва да се променят и част от медицинските стандарти, защото те поставиха неизпълними условия пред тях. Радвам се, че повече хора и субекти, институции, сдружения говорят за промяна на модела, а не решения "на пожар" и на принципа "проба - грешка". В предизборните ни програми от 12 години пишем за това и то може да се провери. Необходими са смели решения. Първо, фундаментално, демонополизация на НЗОК, и второ, електронно здравеопазване. Преструктуриране, с добро заплащане на дейности по долекуване, продължително лечение и хосписи.
- Защо политиците, на които също са ясни проблемите в здравната система, не смеят като че ли да вземат радикални мерки?
- Проблемите в здравеопазването са ясно изкристализирали. За радикални мерки, т.е. - реформа се изисква смелост и предприемане на непопулярни решения. И още нещо важно - тук е необходим надпартиен консенсус с ясни приоритети, от всички политически сили, които да се спазват, независимо кой е на власт. Трудно изпълнимо, но вярвам, че разумът ще надделее. Поне за да се спре целенасоченият финансов геноцид на общинските болници. Най-големите дългове /около 500млн./ са на големите държавни болници, а там не се вижда изход без реформа и това е по-съществения проблем.

(в. Шуменска заря, 20.02.2018 г.)

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност