Интервюта

Нихат Кабил: Навремето десните обвиняваха ДПС, че преяждало с власт. А те сега какво правят?

- Г-н Кабил, да за започнем разговора с горещия спор в обществото, заради който си замина министърът на о Нихат Кабил:бразованието. Робство, владичество или съжителство? Кой термин според вас най-точно характеризира този период от историята ни?
- Не съм историк, но приемам за меродавно мнението на екипа от историци от БАН, които заявиха, че коректният, международно признат и ползван термин за този период е османско владичество или господство. Но в същото време отчитам, че терминът „робство“, използван в литературните шедьоври на възрожденските ни автори, в учебниците по история в дълъг период от миналото на страната ни, в емоционален план е силно втъкан вече поколения наред в себеусещането и себевъзприемането на българина. Такъв е архетипът, чрез който е формиран „образа на врага“. Исторически факт е, че идеята за робството е един от основните възпитателни елементи по време на Възраждането, възвръщането на държавността и появата на Царство България през 1908 г. и спомага за „събуждането от сън дълбок“, за издигането и укрепването на националното самочувствие и идентичност на българите. А съжителство в смисъла на „комшулука“ е имало и тогава, има го и сега между обикновените българи и турци. Комшулукът е онази портичка между дворовете на комшиите, която никога не се затваря. Тя е синтезиран образ на добрия съвместен живот в радости и беди. Като имаш радостна новина, тичаш през комшулука да я споделиш. Ако те е сполетяла беда, през него минаваш да търсиш помощ. Оттам минаваш, носейки козунак и боядисани яйца на Великден. Пак оттам комшиите ти носят баклава за да споделиш с тях радостта от Байрама... Така е било векове наред. Надявам се така да е и в бъдеще.
- Липсва ли ви политиката?
- В политиката има вход, няма изход. Влизаш в нея, след това, колкото и да мислиш, че си излязъл, тя не те пуска. Колкото и да казваш: „Не искам повече да се занимавам с теб“, тя не те оставя. Чрез познати, чрез колеги, чрез събития и ситуации винаги ти напомня за себе си и се опитва да те върне обратно.
- Какви са уроците, които научихте?
- Най-главният урок е, че в политиката каквото и да направиш, каквото и да кажеш, дори и каквото и да помислиш, рано или късно носиш отговорността и плащаш цената. Вторият много сериозен урок, който получих, е, че в политиката, както и във всяка друга дейност, от голямо значение е почтеността. Когато се създаде ситуация, в която трябва да направиш компромис със себе си, трябва да имаш силата да го заявиш. Третият важен урок е, че когато сбъркаш, трябва да имаш силата да се извиниш, пред когото си сбъркал.
- Обиден ли сте на Ахмед Доган?
- Не. Обидата разяжда. Тя е като една черна дупка, която засмуква всичко. Обидата винаги поражда негативни мисли и действия, желания за себедоказване, за реваншизъм и мъст. Аз няма защо да съм обиден.
- Към днешна дата имате ли отговор защо бяхте сменен като земеделски министър? Жертва на интриги ли станахте, или не успяхте да се справите със задачите?
- Тази страница съм я затворил. И под чертата, която съм сложил отдолу, пише: „Така е трябвало да се случи, така се е случило“. Тогава, през април 2008 г., малко преди Великден, при кадровите и структурни промени, които се направиха в Министерски съвет, имаше правила. По действащата коалиционна формула 3:5:8 трябваше да си тръгнат трима министри от БСП. Двама бяха с подадени оставки – Румен Овчаров и Румен Петков, по-късно към тях бе прибавен и Радослав Гайдарски. От НДСВ бяха сменени двама и от ДПС – един. По това време движението имаше трима министри – вицепремиер Емел Етем, министър на околната среда Джевдет Чакъров и аз – на земеделието. Жребият се падна върху мен. В политиката се случват и такива неща. Беше въпрос на решение.
- Останахте ли член на ДПС?
- Да, не съм си променял партийното членство.
- А запазихте ли добри отношения с Ахмед Доган?
- Да. Последно се видяхме на 17 декември, на прочутото новогодишно тържество, където бе произнесена речта, която предизвика нещо невиждано до този момент в партията – свалянето от пост и изключването на действащия председател на ДПС.
- Присъстващите на въпросното тържество дадохте ли си сметка какво предстои, докато слушахте словото на почетния председател на ДПС Ахмед Доган?
- Усещането беше емоционално. В един запомнящ се геостратегически анализ той не скри притесненията си, че глобалната финансово-икономическа криза е прераснала в политическа и че това ще доведе до пренареждане на световните баланси, полюси и силови полета. „За първи път съм песимист, макар че по природа съм обратното“ - каза той. И добави: „Следващите десет години ще бъдат много трудни. Няма да има място за романтика в политиката!“. Даде и косвена оценка на действащия председател, с ясен намек как не бива да се постъпва в ситуация на конфликт между съседни нам страни. Подчерта, че по дефиниция сме в периметъра на евентуални бъдещи военни действия между тях. Нарече декларацията за сваления руски бомбардировач „гаф“... Усещането на всички присъстващи бе, че ще има последствия... Но лично аз не съм очаквал такова развитие на събитията, каквото последва. Тук правя уговорката, че говоря в лично качество. Не съм в ръководството на партията и не съм в детайлите на решенията, които взема то.
- Самият Местан притесни ли се от речта на почетния председател, имаше ли външни проявления?
- Всеки на негово място би се притеснил. По време на речта, когато всички бяхме прави, забелязах, че той седна и някой му подаде чаша вода. След това тръгнаха най-различни слухове – било му станало лошо, бил колабирал... Седна. Не знам защо. Той знае най-добре.
- Като член на ДПС смятате ли, че има промяна в курса на партията, след като Лютви Местан стана председател?
- За съжаление не мога да дам оценка, защото по времето, когато г-н Местан беше председател, вече не бях нито в ръководството, нито в парламентарната група. Има доста оценки, направени от колеги, които са работили с него. Не крия, че г-н Местан е човек, когото съм уважавал – повече от 20 години сме били колеги в една и съща партия. В някаква степен партийните ни кариери са вървели в успоредни коловози. Разбира се, за разлика от мен, той стигна до председателския пост.
- Той имаше шанс да се наложи, да се утвърди като председател на партията. Какво го провали?
- Когато един човек е свален от всичките постове и изключен от партията си, най-лесното нещо е да „стъпиш върху него“. Да го обвиниш във всички грехове. Не мога го направя, защото мисля, че голяма част от причините за това решение на централния орган, трябва да се търсят в триъгълника от отношения между него, почетния председател и ръководството, в т.ч. и парламентарната група. Може би там има някои моменти, които убягват не само на мен, но и на много други хора. На базата на предположения и слухове, да се правят оценки и коментари, смятам че не е коректно. Но в речта на почетния председател г-н Доган се прокраднаха думи, които за мен прозвучаха като оценка за работата на г-н Местан. От друга страна пък, колеги от ЦОБ и ПГ заявиха, че и на предното новогодишното тържество, на което не присъствах, е имало критики в посока на игнорираране на колективните органи в определени ситуации, че заседанията на Бюрото и Парламентарната група в голяма степен са били формални, че вместо диалог е имало монолог и влошена комуникация...
- Ахмед Доган заяви на Местан, че няма да му позволи да направи това, което е решил. Разбрахте ли какво се е стремил да направи?
- Тук се корени оня момент, за който вече говорих. Има много неща, които нито аз, нито колегите ми знаят с точност. Аз също се питах, какво няма да му позволи. И какво означава фразата: „ДПС може и трябва да се промени! Не да се подмени! ДПС не може отново да се създаде, даже с помощ от вън!“? Имам предположения за какво става дума, но времето ще покаже дали са правилни или не.
- Много неща останаха недоизказани, има много въпросителни...
- Може би трябва наистина да мине време, в което голяма част от днешните въпроси и догадки ще получат своите отговори. Може би и от самия потърпевш в случая.
- Опитахме се, но не се получи на пресконференцията на Местан в БТА. Вместо отговори, получихме обвинения. Кажете, има ли потенциал за новия политически проект на Лютви Местан?
- Ако погледнем формалната страна на въпроса, след като вече е казал „А“, би следвало да изреди азбуката докрай. И може би ще станем свидетели на новия политически проект на г-н Местан. Регистрацията на такъв проект не е кой знае колко сложна работа. Но дали този проект ще има място в българската политика - ще покажат изборите. Те са мерилото. Избирателят те изпраща там, където ти като политик искаш да бъдеш – във властта. В управлението, или в опозицията. Утвърждаването на партиите минава през избирателната урна. Тя ти дава властта, тя ти я и отнема.
- Лютви Местан се опита да обясни отстраняването си от партията с опита да тласне ДПС по нов път – на евроатлантизма и ориентацията в дясно. Има ли разделение в движението по оста евроатлантизъм?
- Подобна теза за разделение в ДПС по въпросната ос не съществува. Тя е измислена. Никой в българската политика не може да има право на претенция върху „нотариалния акт“ за евроатлантизма. Членството в НАТО и в ЕС в един момент беше национална стратегическа цел на целия ни народ. Успехът, който беше постигнат, е плод на усилията на много хора, на много политици. ДПС е една от политически партии в България, която още през 1990 г., в първата си програмна платформа, заяви, че партията ще работи с инструментариума на демокрацията, за евроатлантическото ориентиране на страната, за членство в ЕС и НАТО. За постигане на тази национална цел – завръщане на България в семейството на демократичните държави, ДПС има реално направени политически действия и принос. За НАТО ще върна нещата малко назад. Нека си спомним 1999 г., когато бяхме в ситуация, подобна на настоящата, но много по-изострена. В съседна Югославия на Милошевич имаше конфликт, породен от етническата чистка на албанците в Косово. Имаше страхове от косовизация на страната ни. Батальон руски специални части беше завладял с десант летището в Прищина. НАТО беше започнало въздушната операция „Съюзна сила“ срещу Югославия и имаше отправена нота до България за даване на въздушен коридор. На четвърти май в Парламента, по времето на управлението на СДС и Иван Костов, се проведе много тежък дебат. Точката на този дебат беше сложена именно от ДПС с изказването на лидера й Ахмед Доган, който от трибуната на Парламента заяви, цитирам: „Днес, българският парламент е изправен пред най-голямото предизвикателство на времето след Втората световна война. То е свързано не с избор между доброто и злото, а с избора между по-малкото и по-голямото зло за страната в перспективата на националния интерес... Първо, ние сме ЗА даването на достъп до въздушното пространство на страната, при едновременни гаранции за нашата национална сигурност от страна на Северноатлантическия съюз. Политическото поведение на България трябва да бъде като страна – членка на НАТО, но и алиансът трябва да се отнася към нашата национална сигурност като част от собствената си колективна сигурност. Второ, България НЕ ТРЯБВА да поема ангажименти, които предполагат прякото участие на български войник, на български части, във военни действие срещу Съюзна република Югославия... За нас, като български политици, няма нищо по-значимо от това да гарантираме мира и сигурността на страната ни и да съдействаме за възстановяването на траен мир в региона.“ Да не забравяме, че БСП, тогава водена от бъдещия президент Георги Първанов, беше на улицата, на протест и зовеше: "Не давайте коридор на НАТО, те ще бомбардират нашите братя в Сърбия." А смисълът на речта на г-н Доган бе, че ние избираме между днес и утре, между това да станем реални членове на НАТО като система за колективна сигурност и в последствие - член на ЕС или да станем „санитарна зона“ в този или бъдещи конфликти на Балканите. Именно тази позиция наклони везните да откажем на Русия и да дадем коридор на НАТО, за да осъществи операцията.
- На няколко пъти отцепници от ДПС се опитваха да се върнат в политиката, създавайки свои проекти, но не успяха. Единствено формацията на Касим Дал и Корман Исмаилов - НПСД, успя да влезе в парламента. Какво е обяснението ви за успеха им?
- Наистина, с един народен представител в лицето на Корман Исмаилов НПСД е в парламента, но в коалиция с други политически сили, наречени Реформаторски блок. И до днес обаче, не съм сигурен, че ако тази партия беше участвала самостоятелно на парламентарните избори, би успяла да влезе в НС. Но политическата конюнктура понякога подсказва и подобни възможности – в определения момент да намериш подходящия партньор, правилната ракета носител..
- Не е ли нагло това, което искат от НПСД – с един депутат да имат участие в изпълнителната власт, да се борят за постове и да се сърдят, когато хора от тяхната квота си тръгват от властта?
- Не искам да влизам в проблемите на Реформаторския блок, защото не смятам за нормално с толкова спечелени гласове, с такава парламентарна тежест, да имат толкова голяма представителност в изпълнителната власт. Спомням си преди време какъв вой надигаха хора от техните среди, че ДПС преяждало с власт. Визирам времето на т. нар. Тройна коалиция. Тогава вотът, даден от избирателите през 2005 г., беше правилно прочетен, за да се стигне до управленската формула 3:5:8. А сега?
- Участвал сте в коалиционно управление. Мислил ли сте по темата какви са най-големите недъзи на сегашния тип управление?
- Това, на което сме свидетели, е следствие. Причината е, че в българската политика, сред българските партии, няма достатъчно високо ниво на коалиционна култура. Коалиционността изисква друг, особен тип, взаимоотношения. Може би един от най-добрите примери на коалиционни отношения у нас в последните години беше тройната коалиция. Спомнете си, че имаше Съвет на коалицията, който се събираше периодично, обсъждаше и вземаше решения по ключови за развитието ни въпроси. След това никой не смееше да торпилира тези решения. Може би една от най-големите слабости на сегашното коалиционно управление е неговата фрагментарност. Ако го разчленим на съставните му части, ще видим колко партии от най-различен тип като идеология и програма са вътре. И когато няма център на тежестта, какъвто беше съветът на тройната коалиция, се стига до разнобоя, който виждаме в момента. Хем си в управлението, хем си в опозиция. Като раздвоение на личността. Но щом като смятат, че могат да управляват по този начин, след като са убедени, че именно лидерът на ГЕРБ и премиер на страната Бойко Борисов трябва да бъде центърът на тежестта и през неговата воля да минават всички промени, нека да е така. Не е трудно да се направи една коалиция, за да се влезе във властта, без да се помисли, че след това трябва да има търпимост и поносимост. Висшият пилотаж в коалиционната култура е в това, че без значение дали си десен, центрист или си в левия политически сектор, да можеш да развиваш своите политики, без да ги налагаш, да отчиташ позициите и интересите на партньорите си, без да губиш облик, да се опиташ да бъдеш коректив и да се научиш да правиш компромиси в името на полезните решения. Защото в коалицията интересът на твоята политическа сила е важен, но по-важен е интересът на цялото общество. Ключовата дума за успеха на всяка коалиция е баланс. Баланс в политиките в името на просперитета. И никакъв компромис, когато става дума за националния интерес.- Г-н Кабил, да за започнем разговора с горещия спор в обществото, заради който си замина министърът на о Нихат Кабил:бразованието. Робство, владичество или съжителство? Кой термин според вас най-точно характеризира този период от историята ни?
- Не съм историк, но приемам за меродавно мнението на екипа от историци от БАН, които заявиха, че коректният, международно признат и ползван термин за този период е османско владичество или господство. Но в същото време отчитам, че терминът „робство“, използван в литературните шедьоври на възрожденските ни автори, в учебниците по история в дълъг период от миналото на страната ни, в емоционален план е силно втъкан вече поколения наред в себеусещането и себевъзприемането на българина. Такъв е архетипът, чрез който е формиран „образа на врага“. Исторически факт е, че идеята за робството е един от основните възпитателни елементи по време на Възраждането, възвръщането на държавността и появата на Царство България през 1908 г. и спомага за „събуждането от сън дълбок“, за издигането и укрепването на националното самочувствие и идентичност на българите. А съжителство в смисъла на „комшулука“ е имало и тогава, има го и сега между обикновените българи и турци. Комшулукът е онази портичка между дворовете на комшиите, която никога не се затваря. Тя е синтезиран образ на добрия съвместен живот в радости и беди. Като имаш радостна новина, тичаш през комшулука да я споделиш. Ако те е сполетяла беда, през него минаваш да търсиш помощ. Оттам минаваш, носейки козунак и боядисани яйца на Великден. Пак оттам комшиите ти носят баклава за да споделиш с тях радостта от Байрама... Така е било векове наред. Надявам се така да е и в бъдеще.
- Липсва ли ви политиката?
- В политиката има вход, няма изход. Влизаш в нея, след това, колкото и да мислиш, че си излязъл, тя не те пуска. Колкото и да казваш: „Не искам повече да се занимавам с теб“, тя не те оставя. Чрез познати, чрез колеги, чрез събития и ситуации винаги ти напомня за себе си и се опитва да те върне обратно.
- Какви са уроците, които научихте?
- Най-главният урок е, че в политиката каквото и да направиш, каквото и да кажеш, дори и каквото и да помислиш, рано или късно носиш отговорността и плащаш цената. Вторият много сериозен урок, който получих, е, че в политиката, както и във всяка друга дейност, от голямо значение е почтеността. Когато се създаде ситуация, в която трябва да направиш компромис със себе си, трябва да имаш силата да го заявиш. Третият важен урок е, че когато сбъркаш, трябва да имаш силата да се извиниш, пред когото си сбъркал.
- Обиден ли сте на Ахмед Доган?
- Не. Обидата разяжда. Тя е като една черна дупка, която засмуква всичко. Обидата винаги поражда негативни мисли и действия, желания за себедоказване, за реваншизъм и мъст. Аз няма защо да съм обиден.
- Към днешна дата имате ли отговор защо бяхте сменен като земеделски министър? Жертва на интриги ли станахте, или не успяхте да се справите със задачите?
- Тази страница съм я затворил. И под чертата, която съм сложил отдолу, пише: „Така е трябвало да се случи, така се е случило“. Тогава, през април 2008 г., малко преди Великден, при кадровите и структурни промени, които се направиха в Министерски съвет, имаше правила. По действащата коалиционна формула 3:5:8 трябваше да си тръгнат трима министри от БСП. Двама бяха с подадени оставки – Румен Овчаров и Румен Петков, по-късно към тях бе прибавен и Радослав Гайдарски. От НДСВ бяха сменени двама и от ДПС – един. По това време движението имаше трима министри – вицепремиер Емел Етем, министър на околната среда Джевдет Чакъров и аз – на земеделието. Жребият се падна върху мен. В политиката се случват и такива неща. Беше въпрос на решение.
- Останахте ли член на ДПС?
- Да, не съм си променял партийното членство.
- А запазихте ли добри отношения с Ахмед Доган?
- Да. Последно се видяхме на 17 декември, на прочутото новогодишно тържество, където бе произнесена речта, която предизвика нещо невиждано до този момент в партията – свалянето от пост и изключването на действащия председател на ДПС.
- Присъстващите на въпросното тържество дадохте ли си сметка какво предстои, докато слушахте словото на почетния председател на ДПС Ахмед Доган?
- Усещането беше емоционално. В един запомнящ се геостратегически анализ той не скри притесненията си, че глобалната финансово-икономическа криза е прераснала в политическа и че това ще доведе до пренареждане на световните баланси, полюси и силови полета. „За първи път съм песимист, макар че по природа съм обратното“ - каза той. И добави: „Следващите десет години ще бъдат много трудни. Няма да има място за романтика в политиката!“. Даде и косвена оценка на действащия председател, с ясен намек как не бива да се постъпва в ситуация на конфликт между съседни нам страни. Подчерта, че по дефиниция сме в периметъра на евентуални бъдещи военни действия между тях. Нарече декларацията за сваления руски бомбардировач „гаф“... Усещането на всички присъстващи бе, че ще има последствия... Но лично аз не съм очаквал такова развитие на събитията, каквото последва. Тук правя уговорката, че говоря в лично качество. Не съм в ръководството на партията и не съм в детайлите на решенията, които взема то.
- Самият Местан притесни ли се от речта на почетния председател, имаше ли външни проявления?
- Всеки на негово място би се притеснил. По време на речта, когато всички бяхме прави, забелязах, че той седна и някой му подаде чаша вода. След това тръгнаха най-различни слухове – било му станало лошо, бил колабирал... Седна. Не знам защо. Той знае най-добре.
- Като член на ДПС смятате ли, че има промяна в курса на партията, след като Лютви Местан стана председател?
- За съжаление не мога да дам оценка, защото по времето, когато г-н Местан беше председател, вече не бях нито в ръководството, нито в парламентарната група. Има доста оценки, направени от колеги, които са работили с него. Не крия, че г-н Местан е човек, когото съм уважавал – повече от 20 години сме били колеги в една и съща партия. В някаква степен партийните ни кариери са вървели в успоредни коловози. Разбира се, за разлика от мен, той стигна до председателския пост.
- Той имаше шанс да се наложи, да се утвърди като председател на партията. Какво го провали?
- Когато един човек е свален от всичките постове и изключен от партията си, най-лесното нещо е да „стъпиш върху него“. Да го обвиниш във всички грехове. Не мога го направя, защото мисля, че голяма част от причините за това решение на централния орган, трябва да се търсят в триъгълника от отношения между него, почетния председател и ръководството, в т.ч. и парламентарната група. Може би там има някои моменти, които убягват не само на мен, но и на много други хора. На базата на предположения и слухове, да се правят оценки и коментари, смятам че не е коректно. Но в речта на почетния председател г-н Доган се прокраднаха думи, които за мен прозвучаха като оценка за работата на г-н Местан. От друга страна пък, колеги от ЦОБ и ПГ заявиха, че и на предното новогодишното тържество, на което не присъствах, е имало критики в посока на игнорираране на колективните органи в определени ситуации, че заседанията на Бюрото и Парламентарната група в голяма степен са били формални, че вместо диалог е имало монолог и влошена комуникация...
- Ахмед Доган заяви на Местан, че няма да му позволи да направи това, което е решил. Разбрахте ли какво се е стремил да направи?
- Тук се корени оня момент, за който вече говорих. Има много неща, които нито аз, нито колегите ми знаят с точност. Аз също се питах, какво няма да му позволи. И какво означава фразата: „ДПС може и трябва да се промени! Не да се подмени! ДПС не може отново да се създаде, даже с помощ от вън!“? Имам предположения за какво става дума, но времето ще покаже дали са правилни или не.
- Много неща останаха недоизказани, има много въпросителни...
- Може би трябва наистина да мине време, в което голяма част от днешните въпроси и догадки ще получат своите отговори. Може би и от самия потърпевш в случая.
- Опитахме се, но не се получи на пресконференцията на Местан в БТА. Вместо отговори, получихме обвинения. Кажете, има ли потенциал за новия политически проект на Лютви Местан?
- Ако погледнем формалната страна на въпроса, след като вече е казал „А“, би следвало да изреди азбуката докрай. И може би ще станем свидетели на новия политически проект на г-н Местан. Регистрацията на такъв проект не е кой знае колко сложна работа. Но дали този проект ще има място в българската политика - ще покажат изборите. Те са мерилото. Избирателят те изпраща там, където ти като политик искаш да бъдеш – във властта. В управлението, или в опозицията. Утвърждаването на партиите минава през избирателната урна. Тя ти дава властта, тя ти я и отнема.
- Лютви Местан се опита да обясни отстраняването си от партията с опита да тласне ДПС по нов път – на евроатлантизма и ориентацията в дясно. Има ли разделение в движението по оста евроатлантизъм?
- Подобна теза за разделение в ДПС по въпросната ос не съществува. Тя е измислена. Никой в българската политика не може да има право на претенция върху „нотариалния акт“ за евроатлантизма. Членството в НАТО и в ЕС в един момент беше национална стратегическа цел на целия ни народ. Успехът, който беше постигнат, е плод на усилията на много хора, на много политици. ДПС е една от политически партии в България, която още през 1990 г., в първата си програмна платформа, заяви, че партията ще работи с инструментариума на демокрацията, за евроатлантическото ориентиране на страната, за членство в ЕС и НАТО. За постигане на тази национална цел – завръщане на България в семейството на демократичните държави, ДПС има реално направени политически действия и принос. За НАТО ще върна нещата малко назад. Нека си спомним 1999 г., когато бяхме в ситуация, подобна на настоящата, но много по-изострена. В съседна Югославия на Милошевич имаше конфликт, породен от етническата чистка на албанците в Косово. Имаше страхове от косовизация на страната ни. Батальон руски специални части беше завладял с десант летището в Прищина. НАТО беше започнало въздушната операция „Съюзна сила“ срещу Югославия и имаше отправена нота до България за даване на въздушен коридор. На четвърти май в Парламента, по времето на управлението на СДС и Иван Костов, се проведе много тежък дебат. Точката на този дебат беше сложена именно от ДПС с изказването на лидера й Ахмед Доган, който от трибуната на Парламента заяви, цитирам: „Днес, българският парламент е изправен пред най-голямото предизвикателство на времето след Втората световна война. То е свързано не с избор между доброто и злото, а с избора между по-малкото и по-голямото зло за страната в перспективата на националния интерес... Първо, ние сме ЗА даването на достъп до въздушното пространство на страната, при едновременни гаранции за нашата национална сигурност от страна на Северноатлантическия съюз. Политическото поведение на България трябва да бъде като страна – членка на НАТО, но и алиансът трябва да се отнася към нашата национална сигурност като част от собствената си колективна сигурност. Второ, България НЕ ТРЯБВА да поема ангажименти, които предполагат прякото участие на български войник, на български части, във военни действие срещу Съюзна република Югославия... За нас, като български политици, няма нищо по-значимо от това да гарантираме мира и сигурността на страната ни и да съдействаме за възстановяването на траен мир в региона.“ Да не забравяме, че БСП, тогава водена от бъдещия президент Георги Първанов, беше на улицата, на протест и зовеше: "Не давайте коридор на НАТО, те ще бомбардират нашите братя в Сърбия." А смисълът на речта на г-н Доган бе, че ние избираме между днес и утре, между това да станем реални членове на НАТО като система за колективна сигурност и в последствие - член на ЕС или да станем „санитарна зона“ в този или бъдещи конфликти на Балканите. Именно тази позиция наклони везните да откажем на Русия и да дадем коридор на НАТО, за да осъществи операцията.
- На няколко пъти отцепници от ДПС се опитваха да се върнат в политиката, създавайки свои проекти, но не успяха. Единствено формацията на Касим Дал и Корман Исмаилов - НПСД, успя да влезе в парламента. Какво е обяснението ви за успеха им?
- Наистина, с един народен представител в лицето на Корман Исмаилов НПСД е в парламента, но в коалиция с други политически сили, наречени Реформаторски блок. И до днес обаче, не съм сигурен, че ако тази партия беше участвала самостоятелно на парламентарните избори, би успяла да влезе в НС. Но политическата конюнктура понякога подсказва и подобни възможности – в определения момент да намериш подходящия партньор, правилната ракета носител..
- Не е ли нагло това, което искат от НПСД – с един депутат да имат участие в изпълнителната власт, да се борят за постове и да се сърдят, когато хора от тяхната квота си тръгват от властта?
- Не искам да влизам в проблемите на Реформаторския блок, защото не смятам за нормално с толкова спечелени гласове, с такава парламентарна тежест, да имат толкова голяма представителност в изпълнителната власт. Спомням си преди време какъв вой надигаха хора от техните среди, че ДПС преяждало с власт. Визирам времето на т. нар. Тройна коалиция. Тогава вотът, даден от избирателите през 2005 г., беше правилно прочетен, за да се стигне до управленската формула 3:5:8. А сега?
- Участвал сте в коалиционно управление. Мислил ли сте по темата какви са най-големите недъзи на сегашния тип управление?
- Това, на което сме свидетели, е следствие. Причината е, че в българската политика, сред българските партии, няма достатъчно високо ниво на коалиционна култура. Коалиционността изисква друг, особен тип, взаимоотношения. Може би един от най-добрите примери на коалиционни отношения у нас в последните години беше тройната коалиция. Спомнете си, че имаше Съвет на коалицията, който се събираше периодично, обсъждаше и вземаше решения по ключови за развитието ни въпроси. След това никой не смееше да торпилира тези решения. Може би една от най-големите слабости на сегашното коалиционно управление е неговата фрагментарност. Ако го разчленим на съставните му части, ще видим колко партии от най-различен тип като идеология и програма са вътре. И когато няма център на тежестта, какъвто беше съветът на тройната коалиция, се стига до разнобоя, който виждаме в момента. Хем си в управлението, хем си в опозиция. Като раздвоение на личността. Но щом като смятат, че могат да управляват по този начин, след като са убедени, че именно лидерът на ГЕРБ и премиер на страната Бойко Борисов трябва да бъде центърът на тежестта и през неговата воля да минават всички промени, нека да е така. Не е трудно да се направи една коалиция, за да се влезе във властта, без да се помисли, че след това трябва да има търпимост и поносимост. Висшият пилотаж в коалиционната култура е в това, че без значение дали си десен, центрист или си в левия политически сектор, да можеш да развиваш своите политики, без да ги налагаш, да отчиташ позициите и интересите на партньорите си, без да губиш облик, да се опиташ да бъдеш коректив и да се научиш да правиш компромиси в името на полезните решения. Защото в коалицията интересът на твоята политическа сила е важен, но по-важен е интересът на цялото общество. Ключовата дума за успеха на всяка коалиция е баланс. Баланс в политиките в името на просперитета. И никакъв компромис, когато става дума за националния интерес.
 
(Епицентър.бг, 03.02.2016 г.)
 

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност