Коментар на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ за Канал 3

Мустафа Карадайъ: Осъждаме всякаква форма на агресия, успоредно алармираме и поставяме въпроса за предпоставките, които създават  такъв тип агресия в обществото. За да се преборим с агресията трябва да се преборим с предпоставките, които създават такъв модел на поведение.  Когато в държавата се толерират хора, които публично правят агресия и имат агресивно поведение, това е определен сигнал към обществото.  

Неджми Али пред радио БНР-Кърджали: Бюджетът на ЕС за 2018 година изпълнява политическите насоки на Европарламента

Европейски съюз. Брекзит. Новите предизвикателства през ЕС.

Започнаха преговорите за излизане на Великобритания от Евросъюза. Страната е един от големите донори на общоевропейския бюджет. Какво ще се случи със средствата в него и ще бъде ли чувствително намален обемът на европейските средства, които получава България?

Радиостанция „Кърджали“ на БНР потърси отговорите от евродепутата от Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа Неджми Али.

Наскоро Вие казахте, че бюджета на ЕС за следващият програмен период ще е изключително важен за България, с оглед на това, че той няма да бъде толкова голям, заради излизането на Великобритания от съюза. Какво имахте предвид?

Неджми Али: Преди три седмици Европейската Комисия представи пред Европейския парламент и Съвета проектобюджета на ЕС за 2018 г. Предложеният бюджет беше изготвен съобразно ограниченията, определени от Парламента и държавите-членки, които бяха визирани в многогодишната финансова рамка. При подготовката на бюджета от страна на Парламента бяха заложени основните политически насоки, които можем да отбележим като водещи. Тези указания най-общо казано бяха насочени към осигуряване на работни места и инвестиции, по-добри възможности за младите хора и ефективно реагиране на геополитическите предизвикателства с оглед на последните събития в Европа и региона.

Бюджетът по принцип включва два основни аспекта на финансиране - това са бюджетните кредити за поети задължения и за плащания. Поетите задължения представляват финансирането, което е определено и заложено ефективно в договорите, сключени през дадена година, а плащанията де факто представляват реално изплащаните средства, които след верификацията предстоят да бъдат изплатени. По общата рамка на бюджета, можем да направим следните констатации:

В проектобюджета за 2018 г. поетите задължения възлизат на 161 млрд. евро , което в сравнение с настоящата 2017 г. е увеличение с 1.4 %. Плащанията от своя страна възлизат на 145 млрд. евро - което представлява доста сериозно увеличение с 8.1 % спрямо 2017 г. Тук трябва да се отбележи, че това се дължи най-вече на факта, че структурните и инвестиционните програми на ЕС за програмния период 2014-2020 г. ще достигнат нормален темп на изпълнение през 2018 г. Причината е, че както в България, така и в другите страни-членки изпълнението традиционно бележи бавен старт през първите години на съответния програмен период. Именно заради тази ситуация се очаква през 2018 г. да има едно сериозно увеличение най-вече на реалните плащания, очаква се ускоряване в усвояването на европейските фондове.

Ако направим справка на разпределението на средствата по функции, можем да ги представим в четири основни направления:

Най-голямата част от средствата в размер на близо 67 млрд. евро са предвидени във функция „Интелигентен и приобщаващ растеж”. Тук се работи в две направления: „Конкурентоспособност за растеж и заетост”, както и за „Икономическо, социално и териториално сближаване”, а именно тук е и Кохезионната политика.

На второ място с около 56 млрд. евро е предвидено да се финансират дейностите в направлението „Устойчив растеж – природни ресурси”, като тук за нашите слушатели трябва да се отбележи, че става въпрос за земеделските стопани и развитието на селските райони.

Третата функцията е „Сигурност и гражданство”, където са предвидени около 3 млрд. евро, а близо 9 млрд. евро. са заложени за „Глобална Европа”.

Всичките тези основни направления поемат традиционно около 94% от общите финансови ресурси на Съюза, докато за администрацията, включая поддръжката на сградния фонд и пенсионното осигуряване, остават около 6%, което е едно справедливо съотношение.

Г-н Али, нека тези цифри да ги преведем в един по-разбираем език за нашите слушатели. Доколкото аз в момента разбирам няма да има проблеми със средствата, които България получава за развитие на своето земеделие.

Неджми Али: Не. През 2018 г., а така също и през 2019 г. не очакваме да се получат поне при Многогодишната Финансова Рамка някакви катаклизми, защото процесът на Брексит все още не е стартирал. Имам предвид съществената част на преговорния процес.

Великобритания има ангажимента да изплаща своята вноска, докато не приключат окончателно преговорите, докато не се гласува и от Съвета с консенсус няма как нито една страна членка да се освободи от ангажиментите си, така е предвидено в Договора за Европейския съюз.

Значи нашите земеделци и животновъди трябва да са спокойно, поне следващите три години, но няколко пъти чуваме от управляващите, че рязко ще намалеят средствата за изграждане на инфраструктура и проблемите, които ние имаме в страната, основно с пътната мрежа и с големите инфраструктурни проекти ще трябва да си ги решаваме сами. Вярно ли е това?

Неджми Али: Както споменах преди малко, най-голямото перо е предвидено за Кохезионната политика. България получава в процентно съотношение, на база средствата, които се преразпределят най-високия процент, а именно по линията на Кохезионната политика. Засега, както и за следващата финансова година няма изменения в проекта на бюджет. Той остава в рамките на лимитите, заложени в Многогодишната финансова рамка за периода 2014 - 2020. В момента върви и преглед на МФР, най-вероятно ще има някаква ревизия, но към настоящия момент не се предвиждат съществени изменения. Разбира се, трябва да се подчертае и да се знае, че се чуват гласове от някои по-големи страни-членки, включително и от т.нар. нетни донори, че евентуално средствата, ресурса, който се заделя за миграцията и бежанците да бъде обвързан с Кохезионната политика. Включително и в този бюджет, има подобни предложения на отделни депутати, но в Бюджетната комисия засега това няма сериозна подкрепа и най-вероятно няма да бъде даден ход на тази позиция. На 29.06.2017 г. в Комисията по Бюджети предстои гласуване на мандата за Триалога - това е мандата за преговорите между Европейската Комисия, Европейския Парламент и Съвета на Европейския Съюз, като в последствие този мандат трябва да бъде гласуван и в Парламента на Пленарно заседание. Това ще стане по време на последната пленарна сесия в Страсбург, в началото на следващия месец. С това ще се потвърди официалната позиция на Европейския парламент за бюджета за 2018 г., а Съветът по принцип подготвя своите позиции през лятото. Относно бюджетната процедура, през ноември се очаква свикването на Помирителния комитет, който има за цел да уеднакви позициите на Парламент и Съвета. След което предстои окончателното приемане на Бюджета за 2018 към края на годината. Но както казах, не очаквам да има изменения за 2018, както и в Многогодишната финансова рамка да има съществени изменения или отстъпления от Кохезионната политика.

Г-н Али така или иначе ЕС ще бъде изправен пред едно доста сериозно предизвикателство, след оттеглянето на Великобритания, защото нейните вноски формираха една доста голяма част от бюджета на ЕС. В същото време имаше нещо интересно, преди около три месеца вие изнесохте един доклад, който е за източването на ДДС и там казахте едни доста стряскащи суми. Става въпрос за милиарди евро, които са източени по тези схеми. Смятате ли, че в това има резерв, все пак да се запази нивото за финансиране особено за по-слабо развитите страни в Съюза, като България?

Неджми Али: Аз мисля, че няма да има отстъпления от тези поети задължения от страна на Общността като цяло, защото наравно с преговорния процес на Брекзит в момента тече и преглед на Многогодишната Финансова рамка. Ако в крайна сметка се стигне до излизане на Великобритания от Общността, се очаква най-вероятно всичко това да бъде компенсирано. Би могло да стане чрез пропорционално увеличение на вноските на страните-членки или чрез преструктуриране на собствените ресурси. Във връзка с този доклад, за който ме питате в момента, вече тече синхронизиране на цялостната система между страните-членки за онлайн и постоянна комуникация между митническите служби, за да могат да бъдат засечени и международните измами с ДДС. В общия случай говорим за несъбрани суми по ДДС в рамките на Съюза, възлизаща на 170 млрд. евро, което е огромен ресурс. В тази връзка в момента продължава и процеса на създаването на Европейската прокуратура. В момента е рано да се дискутират детайлите, но е факт че тези процеси са в ход. Вървят и процесите на опростяване и уеднаквяване на финансовите правила, както и синхронизирането на системите за онлайн комуникации във всеки един момент, защото една от основните причини за международните схеми за измами е липсата на информация в реално време и комуникация между различните митнически и данъчни структури.

Явно все се по-трудно ще се краде от европейски проекти?

Неджми Али: Не говорим само за европейски проекти, говорим за свободното движение на капитали. Злоупотребите трябва да бъдат пресечени в максимална степен, защото в крайна сметка това са средства на европейските данъкоплатци.

(БНР, 28.06.2017г.)

Преговорите за остров Кипър или последният шанс за обединение

Споразумението трябва да гарантира тяхното общо бъдеще в ЕС

"Ние не искаме бодлива тел, не искаме повече гробища, искаме мир и демокрация. Искаме единство. Искаме обединението на острова."

Лозунг издигнат от кипърски граждани

От 1974г. насам средиземноморският остров Кипър е разделен на две етнически държави и е силно милитаризиран. В продължение на повече от 40 години, всички граждани на Кипър (независимо дали са етнически гърци, турци или маронити) живеят в несигурност и страх от "другия". Градовете Вароша и Нокозия са символи на насилие - бомбардирани и изоставени хотели, улици с разграбени магазини, ресторанти, къщи, барикади и бодлива тел. Цялостното и трайно уреждане на отношенията между Севернокипърската турската република и Република Кипър е от изключително значение както за острова, така и за целия източносредиземноморски регион и ЕС. В Средиземно море са и нестихващите конфликт в Сирия и Израел-Палестина, но към израело-палестинския конфликт ще се върна в по-долните редове. Обединението на Кипър ще улесни търговията, енергийната диверсификация, икономическото развитие и сигурността. По-важното обаче е, че трайно и всеобхватно решение ще сложи край на антагонизма между кипърските турци и кипърските гърци по отношение на сегашната ситуация и ще донесе мир и просперитет на всички кипърци, и по-специално на идните поколения.

Важно е да се отбележи, че последните усилия за уреждане на конфликта в Кипър са най-обещаващият шанс за обединение на острова, след неговото разделяне през 1974г. Оптимизмът в Кипър, че споразумение най-сетне може да бъде договорено, идва и от общия план на двамата лидери, наречен планът Анастасиадис – Акънджъ. И двамата лидери изразиха своята готовност да съобразят условията на споразумение с принципите, залегнали в Общата декларация от 2014г. Нещо повече, Общата декларация потвърждава, че кипърското споразумение ще се основава на двуобщностна, двузонова федерация с политическо равенство, както е посочено в съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и споразуменията на високо равнище. В допълнение, тя отново подчертава, че един обединен Кипър, като член на Организацията на обединените нации и на Европейския съюз, ще има единна международна правосубектност, единен суверенитет и едно гражданство. Общата декларация отбелязва още, че споразумението в Кипър трябва да зачита демократичните принципи, правата на човека и основните свободи на кипърските гърци и кипърските турци, еднакво, както и да гарантира тяхното общо бъдеще в обединен Кипър в рамките на Европейския съюз. 

За съжаление, организираните от ООН мирни преговори в Женева, през януари, не приключиха с постигнато споразумение. Всъщност, разговорите се провалиха, защото двете страни не успяха да намерят обща позиция по отношение на стратегия за сигурност след постигането на мир. Както и при предишни опити за постигане на мирно споразумение, организацията на сигурността остава основен въпрос. Кипърските гърци искат пълно изтегляне на турските войски от Северен Кипър, като твърдят, че сигурността на турското малцинство ще бъде гарантирана от членството в ЕС (както беше посочено в горния параграф- обединеният Кипър ще бъде пълноправен член на Европейския съюз). От друга страна, турско-кипърското малцинство е предпазливо и не желае да се откаже от защитата на турските военни части, които счита за защитници от етническо насилие (етнически конфликт на острова имаше през 60-те и 70-те години). Освен мерките за сигурност, имаше и много други въпроси, които не можаха да бъдат решени по време на мирните преговори в Женева. Въпросите като споделянето на властта, териториалните промени и правата на собственост остават изключително противоречиви. Въпреки това, двамата лидери успяха да обменят идеи, във връзка с визиите им за това как трябва да бъдат преначертани вътрешните граници и да обсъдят споделянето на властта, т.е. как следва да се формира единно правителство.

Неотдавнашните мирни преговори в Женева обаче показаха, че постигането на споразумение е невъзможно без компромиси между кипърските гърци и турци от една страна, и от друга страна споразумение между трите държави гарантьори (Турция, Гърция и Обединеното кралство). С други думи, ключът към успеха на мирните преговори в Кипър е в ръцете на кипърските гърци и турци, които в края на краищата трябва да подкрепят постигнатото споразумение на предстоящ референдум. Но преди да се стигне до там, Анастасиадис и Акънджъ трябва да постигнат споразумение, което да даде сигурност и да убеди гражданите на острова в техния план. На практика, двамата лидери трябва да определят тона, темпото и програмата на обединението. Когато става дума за страните гарантьори, те трябва да улеснят конструктивния диалог и да засилят своето сътрудничество. Необходимо е да разберат, че споразумението няма да доведе до никакви загуби, а само до ползи за региона. Споразумението, например, ще подобри отношенията между ЕС и Турция, ще насърчи още по-задълбочено сътрудничеството в рамките на ЕС (Кипър и Гърция) и НАТО (Турция и Гърция) и ще доведе до мир, стабилност и сигурност, които са от особена необходимост в този проблемен регион.

Точно в този момент ЕС може да изиграе решителна и конструктивна роля в преговорите. Като награда за подкрепата им за плана на Анан и техните проевропейски нагласи ЕС трябва да се съсредоточи върху подпомагането на кипърските турци и да реши проблема с дългогодишната им международна изолация. Освен това, ЕС следва да насърчава и финансово да подкрепя икономическото развитие на турска кипърска общност. Това трябва да се направи заедно с реформи и приложението на правото на ЕС от властите на Северен Кипър. Всъщност, прилагането на правото на ЕС в Северен Кипър ще бъде първата реална стъпка към обединението на острова, тъй като и двете държави (Република Кипър и Северен Кипър) ще имат общ законодателен орган, дори още преди тяхното официално обединение. Също така, прилагането на правото на ЕС в двете държави ще гарантира правата и свободите на малцинствените групи, тъй като ЕС ще поеме ролята за гарантиране на сигурността на острова. Като цяло, за успешното обединение на Кипър, ЕС трябва да направи това, в което е най-добър, а именно обединяване на държавите, следвоенно възстановяване, изграждане на мостове между общностите, защита на човешките права и правата на малцинствата и насърчаване на мира и демокрацията. Това са и исканията на всички кипърци, което е видно и от издиганите през последните 43 години лозунги. ЕС трябва да използва своя дипломатически и политически потенциал, за да разреши един от най-дълго траещите конфликти в света.

От историята знаем, че когато са се случвали големите дела, винаги са били налице две предпоставки – силно лидерство, включващо желание за промяна и благоприятна международна среда. Струва ми се, че второто в този случай е налице. Турция и Гърция декларират подкрепа, интересът на Великобритания е ясен - запазването на военните си бази, което не е поставено под съмнение от никого до този етап. ООН в лицето на Генералния секретар Антониу Гутериш и специалният съветник на ООН за Кипър Еспен Барт Ейде правят всичко възможно, след толкова много години, кипърският въпрос да отпадне от Съвета за сигурност на ООН. С обединението на острова, ЕС ще реши свой вътрешен проблем, но и ще даде ясен сигнал към света, че Съюзът може да бъде глобален актьор. Макар и имащ статут на наблюдател в тези преговори, ЕС може да има и още една много важна роля - да изпраща ясна и недвусмислена подкрепа за обединението на острова.

България, като страна председател на Съвета на ЕС през януари 2018г., трябва да използва всеки един международен форум и да призовава за обединението на острова. Това е шанс да покажем широкообхватността на нашата външна политика. Още повече, че ако има положителна развръзка в близките дни, реферебдумът за обединението на острова ще се проведе по време на нашето председателство.

Разбира се, скептиците на обединението могат да кажат, че преговори, инициативи, планове е имало и преди. Да, така е! Първата инициатива е през 1977г. между президентите Макариос и Денкташ; преди плана на Кофи Анан през 2004г. имаше и инициатива на президентите Паподопулус и Талят. Преговорите между Анастаисиадис и Акънджъ, в началото на тази година в Женева, постигнаха значителен напредък, но този път трябва да бъде по-различно.

По време на посещението ми в Кипър, като част от делегацията на АЛДЕ, разбрах, че по всички преговорни глави страните са наясно с позициите си, както и с позициите на отсрещната страна. Главните териториални корекции, компенсация на имоти, европейски въпроси, икономика, администрация и споделяне на властта бяха разгледани в Женева само преди няколко месеца, дори се стигна до размяна на карти с очертани територии, нещо което никога не се беше случвало. В Кран-Монтана, Швейцария, само след дни (бел. 28.06), остава да се доуточнят някои спорни моменти, както и да се разгледа стратегията за сигурност на острова след обединението. Макар да изглежда най-комплициран, и по този въпрос двете страни са наясно със своите позиции, дори се разглеждат няколко сценария.

Нещо повече, и двамата лидери се познават много добре, което е от съществено значение, когато трябва да се изгражда общностен диалог. Двамата са на една и съща възраст, родени са в един и същи град – Лимасол, днес в Република Кипър, и се ползват с изключителното доверие на своите общности. Само преди шест месеца, социологическо проучване, много отчетливо показа, че Акънджъ е политикът, на който в най-висока степен могат да се доверят кипърските гърци.

На този разделен остров всичко е ясно, остава само да се прояви политическо лидерство, а то не може да бъде в името на стратегически или тактически цели. Трябва да бъде в името на кипърските гърци и кипърските турци. Това е последният шанс на политиците от поколението на Анастасиадис и Акънджъ. Те не трябва да го изпускат, както го направиха Ясер Арафат и Ехут Барак в Таба, на о. Синай през 2001г. Тогава, разрешаването на израело-палестинският конфликт беше достигнало своя преломен момент, но предстоящите избори в Израел отложиха приключването на преговорите. След което, на власт дойде Ариел Шарон и никога повече двете страни не успяха да достигнат тази връхна точка в своите политически и дипломатически отношения.

(24 часа, 28.06.2017г.)

 

Евродепутатът Искра Михайлова участва на пресконференцията по време на 7th Cohesion Forum

Евродепутатът Искра Михайлова  участва на  пресконференцията по време на  7th Cohesion Forum, който се проведе на  26-27 юни  в Брюксел. Форумът е  мащабно  събитие, което се провежда на всеки три години и събира на едно място повече от 700 участници на високо ниво от европейските институции, националните правителства, регионални и местни представители, икономически и социални партньори. Объдени бяха предизвикателствата пред кохезионната политика и възможните сценарии след 2020 година.  Искра Михайлова беше модератор на работна група, където бе посочена необходимостта от по-добро взаимодействие и интегриране на политиките, както и укрепване многостепенното управление на местно, регионално ниво и на ниво Европейски съюз.

IMG 2021

 

 

Обща позиция на Младежкия либерален интернационал (IFLRY) и Европейската либерална младеж (LYMEC) относно политическата ситуация в България

Младите либерали са притеснени за демократичното бъдеще на България.

България има коалиционно правителство между ПП ГЕРБ, член на ЕНП, и ``Обединени патриоти``. В действителност „Обединени патриоти“ представлява екстремистка политическа формация, съставена от три партии, със силни симпатии към нацизма, която открито води ксенофобски, расистки и анти-европейски политики.

IFLRY иLYMEC изразяват своята загриженост за протичащите политически процеси в страната. България, в качеството си на една от новите страни членки на ЕС, постигна добър напредък през годините в областта на икономиката и гражданското обществото. Страната тръгна по пътя на прогреса благодарение на нейната богата и различна културна идентичност.

Младите либерали смятат, че тази година популизмът и екстремизмът получават силен отпор. В действителност силите на прогреса и толерантността се завръщат из цяла Европа – в Австрия, Холандия, Франция и дори във Великобритания. В този контекст, новото българско правителство трябва да бъде формирано от онези, които искат да изграждат мостове за по-добро бъдеще, а не да ни дърпат назад към най-тъмните периоди от историята на Европа.

Чрез тази обща позиция изразяваме най-дълбока си подкрепа към нашите членове от Младежко ДПС и призоваваме всички демократични сили в България да работят за намирането на решения, които ще спомогнат за прогреса на страната.

http://www.iflry.com/young-liberals-worried-about-the-democratic-future-of-bulgaria/

http://www.lymec.eu/2017/06/26/young-liberals-worried-about-the-democratic-future-of-bulgaria/

 

lymeciflry

 

Д-р Нигяр Джафер: Смесителните системи за приготвяне на онколекарства са важни за лечебните заведения

Смесителните системи за онколекарствата в болниците с химиотерапия ще дадат добър ефект, но технически трябва да се прецени какви са нуждите за всяко лечебно заведение, каза за "Хоризонт" д-р Нигяр Джафер, член на парламентарната Комисия по здравеопазване. Припомням, че Здравната каса задължи до първи януари 2018 година онкоболниците да въведат автоматизирано приготвяне на лекарства. Стана ясно, че 25% от медикаментите, които са за подобни терапии, се изхвърлят. Има много технически проблеми, които трябва да бъдат внимателно преценени. В онкоболницата в София се оказа например, че една такава система, може да подготви лекарствата за седем пациента. Те приемат по 90 човека дневно. Предложенията на Здравната каса лекарите да изписват най-евтиното лекарство, което се покрива от касата, ако не е в ущърб на заболяването, трябва да бъдат широко обществено обсъдени, коментира още д-р Джафер: Всичко, което е в посока по-добър контрол, трябва да се подкрепя. Но това отново е една идея, която няма как да бъде осъществена само от НЗОК, дори от Надзорния съвет като решение, а трябва да бъде подкрепена от Министерство на здравеопазването и от парламента, ако има нужда от такава промяна. Цялото интервю с д-р Нигяр Джафер от Комисията по здравеопазване може да чуете в предаването "Преди всички" по "Хоризонт".

За звуковия файл ТУК

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност