Има място за нова здравна карта, с нея трябва да се направи анализ на заболеваемостта по региони, да се формулира необходимостта от грижи и болниците да се трансформират, казва доц. Джевдет Чакъров
Процедурата по избор на нов управител на НЗОК е в ход. Утре ще се състои изслушването на двамата кандидати в ресорната комисия. Успоредно с това предстои разглеждане на бюджета за 2023 г. на здравната каса и държавата, а здравният министър вече обяви приоритетите си. Какви са очакванията и нагласите на ДПС по всички тези теми, попитахме доц. Джевдет Чакъров. Той е депутат и член на ПКЗ.
- Доц. Чакъров, как гледа ДПС на номинациите за управител на НЗОК?
- Към момента останаха две номинации за управител на НЗОК. Номинираната от ГЕРБ Иванка Динева има не малък опит в сферата като бивш директор на Столичната здравноосигурителна каса и бивш подуправител на НЗОК в периода 2015 - 2017. И номинираната от Коалиция за България проф. Жени Стайкова, която пък има опит в управлението на болници като бивш председател и заместникпредседател на съвета на директорите на МБАЛ "Пловдив" и бивш заместник-управител на МБПЛР "Сердика" – София.
За нас от ДПС е важно изслушването на двамата кандидати и дали някоя от тях ще представи концепция за управление на НЗОК, която да включва вижданията на ДПС за подобряване на управлението на НЗОК и на контролните й функции в системата на здравеопазването.
- ДПС не издигна своя кандидатура, защо и ще подкрепите ли някоя от предложените?
- ДПС не издига кандидатура, но това не означава, че сме безразлични към кандидатурите и към изслушването, което ще се проведе. Напротив, ще бъдем изключително критични и ще вземем принципно решение дали и кого ще подкрепим.
- Какво очаквате от новия управител на НЗОК?
- На първо място ние от ДПС очакваме най-накрая да се променят основните принципи на структуриране на бюджета на НЗОК. У нас бюджетът на здравеопазването е точно обратното на това, което са бюджетите в останалите страни от ЕС. Тук най-много средства се дават за болнична помощ - 49,8% от всички разходи в бюджета на НЗОК.
Докато в ЕС за болнична помощ се дават средно до 30%. Ние сме страната с най-големи разходи за лекарства - 30% от общия годишен бюджет на НЗОК. Докато в ЕС тези средства са около 15-18%. И не защото в тези страни не се осигурява лечение за пациентите с найдобрите лекарства, или пък защото медикаментите са по-евтини и т.н.
Основната причина е в това, че в останалите страни от ЕС основната част от средствата са насочени към профилактика и превенция в извънболничната помощ. Тези средства са в размер на 30-40% от общия годишен бюджет за здравеопазване. А у нас тези средства са едва 13,5% от общия годишен бюджет на НЗОК.
Необходимо е да се увеличи финансирането за извънболничната помощ и профилактиката. Защото по този начин заболяванията ще се откриват навреме и не малка част от тях ще могат да се лекуват и в извънболничната помощ от личните лекари или от специалистите в извънболничната помощ, а не в болниците, където лечението е несравнимо по-скъпо. Лечението на рано откритите заболявания е и по-успешно, и с нисък риск от тежка инвалидизация на пациентите и ще доведе до увеличаване на продължителността на живот. България е на последно място сред страните от ЕС по отделени средства за профилактика - под 3% от общите средства за здраве. Това решително трябва да се промени и това очакваме от едно ново ръководство на НЗОК.
На второ място очакваме да се подобри контролът. По официална статистика в България средствата, които се дават за здравеопазване представляват 8,1% от брутния вътрешен продукт - толкова, колкото и в останалите страни от ЕС или около 10 млрд. лева. Това са много пари.
Преди повече от десет години бюджетът на НЗОК беше около 800 млн. лева, сега е вече близо 7 млрд. лева и нито пациентите са доволни от медицинската услуга, която получават, нито лекарите и медицинският персонал са доволни от заплащането и от условията, в които работят.
НЗОК трябва да обърне повече на внимание на качеството на лечение. Не само да се отчита изпълнението на клиничните пътеки, а да се проследява след лечението какво се случва с дадения пациент. Колко пъти е лекуван в болница от едно и също заболяване, какви са причините за това, как е осъществявано неговото наблюдение в извънболничната помощ след изписването му от лечебното заведение, имало ли е профилактика и лечение в извънболничната помощ преди да се стигне до хосхпитализация и т.н. За тази цел най-накрая трябва да се доизгради системата на електронното здравеопазване и всички субекти да бъдат включени в нея.
На трето място е важно новият управител да бъде диалогичен, особено в договарянето с Българския лекарски съюз, защото в последната година бяхме свидетели на противопостяване и прекъсване на диалога между НЗОК и БЛС. Диалогичност е необходима и при контактуването с пациентските организации, организациите на фармацефтите и т.н.
- Доволни ли сте от проектобюджета на НЗОК и МЗ?
- Все още няма видима тенденция за преструктуриране на бюджета и за насочване на повече средства към доболничната помощ и превенцията. Отново най-много средства отиват за болнична помощ - около 47%, а вече посочих, че в страните от ЕС този процент е не повече от 30. Запазва се делът от 13,5% за извънболничната помощ, при 26-28% на тези средства средно в ЕС. Остават високи разходите за лекарства - близо 27%, при седен процент за ЕС 15-18, както вече посочих. Докато няма решително преструктуриране на разходите в посока намаляването им в болничната помощ и за лекарства и значително увеличение за доболничната помощ и превенцията, няма да се промени нищо в системата на здравеопазването към по-добро нито за пациентите, нито за лекарите.
Не се предлагат никакви мерки за намаляване на доплащането от страна на пациентите, което у нас е в размер на 48%, докато в ЕС този процент е около 18. Все още няма предвидени средства за отделения или болници за долекуване, което формира един много процент от общия процент на средствата, с които ние пациентите доплащаме. Все още остава висок процентът на доплащане от страна на пациентите и за лекарства. Има известно увеличение на средствата за здравеопазване, но пак ще подчертая, че е важно да има ефективен контрол, за да се разходват те по най-ефективния начин. Изказванията, че с увеличението на средствата за здравеопазване ще се постигне увеличение на заплащането за лекарите и медицинския персонал са популизъм.
Независимо, че има подписан Колективен трудов договор с вписани в него минимални възнаграждения за лекарите и медицинския персонал в болинците, това не означава, че увеличението на парите за здраве ще отива за заплати. Ще напомня, че колективният трудов договор обвързва страните, които са го подписали, а настоящият е подписан от броени субекти в здравеопазването. Освен това, дори да имат желание, държавните и общинските болници не могат да повишават заплати, ако нямат финасова възможност за това. Особено критично е състоянието на общинските болници. Така че ние от ДПС призоваваме да не бъдат обвързвани популистки увеличените средства за здравеопазване с увеличение на заплатите. И нека да имаме предвид, че лекари и медицински персонал не работят само в болничната помощ. Какво ще се случва с лекарите и специалистите в извънболничната помощ? За тях никой не говори.
- Ще подкрепите ли заложените промени в ЗЗО за завишаване на контрола при реимбурсацията на лекарства - изискването за верификация за плащане, както и за сравяняване на постигнатите цени на онкомедикаментите в болниците, ако няма рамково споразумение на МЗ?
- Вие имате предвид текстовете в "Преходни и заключителни разпоредби" на проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2023 година. Те наистина целят да се повиши контрола при отпускането и плащането на реумбурсираните от НЗОК лекарства. Новопредложената ал. 29а в Закона за здравното осигуряване предвижда: "В случаите по ал. 29, и когато няма действащи рамкови споразумения за предходната година (между Министерството на здравеопазването и доставчиците на лекарствени продукти), НЗОК заплаща лекарствените продукти по цена, равна на най-ниската цена за единица количество лекарствено вещество за същия лекарствен продукт, от доставените на всички, сключили договор с НЗОК изпълнители на болнична медицинска помощ през месеца, предхождащ месеца, за който се отнася отчета на лечебното заведение.
Цената не може да е по-висока от утвърдената цена в списъка по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина или от доставната цена за съответният лекарствен продукт в лечебното заведение. Стойността на заплащане се определя от цената и количеството приложено лекарствено вещество. С цел предвидимост и контрол, цените за единица активно вещество по лекарствени продукти се оповестяват на видно място ежемесечно на сайта на НЗОК. В случай, че за даден лекарствен продукт не може да се определи най-ниска цена през референтния период, за такава се прилага утвърдената цена, не по-висока от тази в списъка по чл. 262, ал. 6, т. 2 ЗЛПХМ."
Ще подкрепим тази мярка. Считаме, че тя ще осигури контрол и прозрачност. Всеки ще може да види цените на Интернет сайта на НЗОК - и болниците, и лекарите, и пациентите, ще се създаде и равнопоставеност и се надяваме да се сложи край на големите разлики в цените между едно и друго лечебно заведение, които навеждаха на съмнения за некоректност при договарянето между болниците и доставчиците.
Вторият текст касае въвеждане на изискване реимбурсираните лекарства да се заплащат след верификация. В чл. 66 се създава ал. 1а: „Изпълнителите на болнична медицинска помощ и притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, сключили договор с НЗОК, са длъжни да подават данни в Националния регистър... информация за кода на продукта. Данните от Националния регистър по чл. 32, т. 1, буква "б)" от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 се обменят автоматизирано с информационната система на НЗОК и с
Националната здравноинформационна система, като НЗОК не заплаща за отпуснати лекарствени продукти, за които не е подадена информация в Националния регистър по чл. 32, т. 1, буква "б)" от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161. За осъществяване на обмена на информация се сключва споразумение между Българската организация за верификация на лекарствата, НЗОК и Министерството на здравеопазването, в което се определят исканите данни, тяхното съдържание и редът за предоставяне на информацията, при спазване на изискванията на наредбата по чл. 3, ал. 2 от Закона за киберсигурност."
Ние от ДПС ще подкрепим и този текст, защото той цели да се подобри контролът. Много важно е обаче, за да работи този текст, министърът на здравеопазването да осигури техническите условия за автоматизиран обмен на данни между информационната система на НЗОК, Националната здравноинформационна система и Националния регистър по чл. 32, т. 1, буква "б)" от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 в срок от три месеца от обнародването на Закона за бюджета на НЗОК за 2023 година, така както е записано в следващ текст в "Преходни и заключителни разпоредби".
- Здравният министър вече обяви приоритетите си, кои от тях ще намерят подкрепа от страна на ДПС?
- Много от приоритетите, които проф. Хинков представи пред комисията по здравеопазването като изготвяне на нова здравна карта, намаляване на доплащането от страна на пациентите и свеждането му до утвърдената в ЕС рамка около 18% от общите разходи за здравеопазване, сериозно ангажиране на държавата със специализациите на младите лекари, преструктуриране на бюджета на здравеопазването така че повече средства да се насочат към извънболничната помощ и профилактиката и т.н. са част от програмите на ДПС за реформиране на здравеопазването вече повече от 10 години.
Всички тези приоритети са елементи на мащабна реформа в здравеопазването. Ние отново казваме това, което говорим повече от 10 години - здравната реформа не може да се проектира и реализира от една политическа сила или от едно управление. За изработването на концепция за нея е необходим не само надпартиен, а национален консенсус. Общедственото здраве е елемент от националната сигурност. Затова ние за пореден път призоваваме да се подходи точно по този начин.
Затова и обмисляме да предложим създаването на временна парламентарна комисия, която да разработи концепция за цялостна реформа в здравеопазването. И в тази концепция има място, разбира се, на едно от първите места, нова здравна карта. Виждането на ДПС е, в тази карта да се направи пълен анализ на броя на гражданите и заболеваемостта им по региони и по този начин да се формулират къде от какви здравни грижи има необходимост населението.
Върху това, според нас, трябва да се базира трансформацията на лечебните заведения в различните региони. Не говорим непременно за закриване на болници, а за тяхната реорганизация, така че да отговарят на здравните потребности на населението. А не просто да прилагаме някакви стандарти, взети от чужди държави, за брой легла, брой хоспитализации и т.н , защото всяка страна има специфична демографска структура на населението с неговите специфични здравни потребности.
Считаме, че на основата на този подход ще могат да се структурират от една страна високотехнологични болници в съответния регион, с найвисоко ниво на компетентност и наличие на всякакви специалисти, като в този случай трябва да се осигури достъпност на хората до тях, включително и при спешни случаи. А това означава най-накрая осигуряване на най-висок клас линейки, в които има не само необходимото оборудване, но са налични и необходимите лекари специалисти, а също така и на медицински хеликоптери. Има възможности всичко това да се финансира със средства от европейските фондове. От друга страна някои общински болници ще могат да се преструктурират в болници за долекуване, каквито изобщо липсват в нашата система на здравеопазване и създаването на каквито от години вече ни препоръчва Европейските комисия. Но същевременно да се запази достъпът за осигуряване на най-неотложни потребности на населението. Трети болници пък ще могат да се преструктурират в лечебни заведения с определени отделения, отговарящи в най-висока степен на здравните потребности на населението в дадена община, като съответно те бъдат напълно осигурени с необходимата качествена техника, специалисти и медицински персонал. А не както е сега в една огромна част от болниците по места - от всичко по-малко, без обезпеченост с квалифициран персонал и медицинска апаратура и накрая - нищо.
Ние от ДПС от повече от десет години настояваме да се направи анализ на потребностите от различни медицински кадри в системата на здравеопазването, включително и по региони, съобразно потребностите на населението. От години настояваме на базата на този анализ да се планират специализациите на завършилите медицина млади лекари и държавата да поеме разноските за това. А не да се решават проблемите на парче. Днес липсват педиатри – защитаваме специалността. Утре липсват инфекционисти - защитаваме и нея. Едно такова планиране на кадри в здравеопазването за десетилетия напред ще създаде сигурност и стабилност за системата.
- Какво смятате за идеите на проф. Хинков за ограничаване на доплащането и роенето на болници, за приемане на нова здравна карта?
- Вече посочих, че всичко това трябва да се случва в рамките на една концепция за цялостна реформа в здравеопазването. Елементите на тази реформа са взаимно свързани и взаимно обусловени. Не може всеки един от тях да се реализира сам за себе си. На базата на здравната карта ще се обосноват необходимостите от определени лечебни заведения по региони, ще се организира добър достъп до здравеопазване на всички граждани, ще се оформят високотехнологични здравни структури и т.н. Със създаването на отделения или болници за долекуване, които ще имат договори с НЗОК ще се намали доплащането от страна на пациентите. С провеждането на централизиране търгове за лекарства и със засилването на контрола върху плащането на реимбурсираните от касата лекарства ще намалеят злоупотребите, ще остават средства НЗОК да плаща повече или поголям процент от стойността на реимбурсираните лекарства и пациентите ще доплащат по-малко и за това и т.н. Така е в системата на здравеопазванато - всеки елемент в системата на здравеопазването е свързан с друг.
- А за въвеждане на селективно договаряне от страна на НЗОК?
- Стана известно миналата седмица след среща при министъра на финансите Асен Василев, че тези предложения за промени в Закона за обществените поръчки, касаещи здравеопазването, са оттеглени. И на заседание на комисията по здравеопазване министър Хинков обясни, че идеята по принцип е да се въведе изискване за провеждане на обществени поръчки и от частните болници, които оперират с обществен ресурс по силата на договори за медицински услуги с НЗОК. А не да се провеждат обществени поръчки от страна на НЗОК за сключване на договори с изпълнители на медицински услуги, било то болници, или лични лекари, или специалисти от извънболничната помощ, или стоматолози и т.н.
- Колко дълъг смятате, че ще е мандатът на този парламент и за каквоби могъл да стигне в здравната сфера?
- Не се наемам да прогнозирам колко ще работи този парламент. Но относно това, за какво ще стигне той като възможност за реализация на важни мерки за подобряване на системата на здравеопазването, пак ще кажа, че първо трябва да се изработи концепция за цялостна реформа на базата на надпартийно и обществено съгласие и след това да започне работата по изпълнението й.
- Добър ход ли беше отказа на кабинета от договор за наем на медицински хеликоптери?
- Работа на експертните екипи на министерствата на здравеопазването и транспорта е да направят анализ на разходите и ползите от решението на предишния кабинет за наемане на медицински хеликоптери. Аз мога да кажа само, че като се отмени това решение, трябва да се предложи друго, каквото за момента няма. Медицинска помощ по въздуха е абсолютна необходимост с цел прилагане на златните критерии в лечението на определени медицински състояния.
Освен това по този начин се подобрява и достъпността до качествено здравеопазване на гражданите от различни населени места. Така че сега очакваме от двамата министри да представят какво решение предлагат, за да се въведе в най-кратки срокове спешна помощ с хеликоптери.
