Доц. Петър Чобанов, бивш министър на финансите, народен представител от ДПС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: По-бавен икономически растеж от прогнозите на правителството и инфлация от 11,6% - двойно по-висока спрямо официалните допускания на правителството, предвижда вторият годишен доклад на Института по икономика и политики (ИИП) към Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Ново ускоряване на икономиката се допуска през 2023 г., според авторите на доклада, когато предстои посъществено усвояване на средства от Европейския съюз по Националния план за възстановяване и устойчивост на България, а то се очаква да започне през 2023 г. На какво се дължи двойното разминаване между прогнозните стойностите от изработения от ИИП доклад и заложените в републиканския бюджет параметри, които парламентът прие на първо четене? Наш гост е доц. Петър Чобанов – бивш директор на ИИП към УНСС, който е изработил въпросния доклад, бивш финансов министър, а сега народен представител от Движението за права и свободи. Какво е най-характерно за изработения от вас доклад? Защо смятате, че икономиката на България ще расте по-бавно от очакванията на правителството, а инфлацията – двойно по-бързо? Това до какво ще доведе?

Петър Чобанов: Прогнозите, които сме направили в доклада с екипа, който работи по доклада, се базират на макроикономически модел за прогнозиране на българската икономика, който, разбира се, като всички модели, за да покаже тези прогнози, използва някои допускания. При нас основните допускания са, че инфлацията е както привнесена отвън, което се твърди и от правителството най-вече, но имаме и вътрешни фактори, които ще повлияят, за да достигне тези по-високи стойности. Това е една ориентировъчна стойност, разбира се – 11,6%. Като цяло по-важно е, че тя ще е по-висока и като цяло – че ще е двуцифрена в нашата прогноза. Т.е. и дори да е малко по-малко от това, мислим, че ще се стигне и в конкретни месеци скоро ще започнем да наблюдаваме подобна двуцифрена инфлация. Кои са вътрешните фактори, наред с международните цени? Сред водещите вътрешни фактори са пазарът на труда и недостигът, който се наблюдава в редица сектори на икономиката, те ще породят естествения натиск, особено в подобна инфлационна среда за увеличаване на заплатите, за да съхраним тези хора, които в момента разполагаме с тях като капацитет на пазара на труда, и да не допуснем да се случи това, което се случи след глобалната икономическа криза, когато 300 000 човека напуснаха пазара на труда в България и заминаха в чужбина. За да не се случи това, най-вероятно ще се стигне до увеличаване на заплатите, което ще е трудно за бизнеса в тази ситуация. Освен това очакваме все пак и енергийните цени вътре в страната тогава, когато падне и мораториумът, да се увеличат между 5 и 10%, т.е. да нямаме някакво кой знае колко голямо увеличаване, но все пак ще наблюдаваме и подобно нарастване на тези административно определени цени. Като тези две групи фактори на нас ни се струва, че са подценени в правителствената прогноза. Ние им даваме малко повече гласност. И дори да ви звучи малко по-стряскаща инфлацията в случая с тези проценти, това е просто за предупреждение, че инфлационните процеси не се овладяват, че бюджетът до известна степен може да се разглежда като проинфлационен и че трябва да се обръща внимание на тези фактори. По отношение на растежа нашата прогноза е сходна с тази на Българска народна банка – 3,6% е при тях, при нас е 3,3% и с икономическия растеж, който днес публикува Европейската комисия – 3,7%. Т.е. виждате, че по отношение на растежа сме по-скоро около консенсуса за тази важна за икономиката величина, а правителството, разбира се, разчита, че прилагайки програмата си, може да постигне и по-висок икономически растеж от 4,8%, т.е. засега е в сферата на добрите пожелания. Но да видим. Ако успеят да осъществят капиталовата програма, за която говорят, можем да наблюдаваме и малко по-високи от тези 3,5% икономически растеж. Какво значи това за хората? За хората значи, че инфлацията ще продължи, че тя не е толкова преходна и не се дължи само на външни фактори и оттук нататък тя ще повлияе в един определен момент и върху тяхното потребление. Т.е. знаем, че цените, когато се увеличат рязко, това може да доведе до забавяне на потреблението и може да предизвика допълнителни рискови фактори и по отношение на икономическия растеж. Какво означава това за правителството? За правителството означава, от една страна, че ще има повече приходи, тъй като инфлацията е благодатна на приходи. От друга страна, обаче, по линия на нарастване на очакванията за компенсиране на тази инфлация, ще трябва да помисли за реални механизми, с които да подкрепи бизнеса и хората, така че да посрещнат по-леко тези инфлационни шокове.

Водещ: Доц. Чобанов, казахте, че за да задържи работната ръка, бизнесът ще бъде принуден да вдигне работните заплати, да ги повиши. Обаче портфейлът на бизнеса твърде се свива заради енергоемкостта, заради цената на електроенергията, включително и заради инфлацията. Няма ли да се стигне до увеличаване на безработицата обаче, защото увеличавайки работната заплата, бизнесът няма да има възможност това да го направи с всички? Т.е. една част ат работещи и служители ще получи увеличението, а другата част ще се окаже на трудовата борса.

Петър Чобанов: Така е. Това са рисковете, на които правителството трябва да обърне посериозно внимание. И затова, когато има подкрепа за бизнеса, както виждаме, че ще има такава по линия на енергийните цени, тя трябва да идва на време. Т.е. закъсня се малко с тази подкрепа, което увеличи възможността за неблагоприятно развитие по отношение на бизнеса, по отношение на предприятията и ускори процесите за замразяване на производствата на някои места и за освобождаване на работна ръка. Т.е. това е риск пред прогнозата, с която трябва да се съобрази и самото правителство и да вземе адекватни мерки, така че да не се допуска задълбочаване по тази линия на подобен неблагоприятен сценарий. И поради тази причина икономическият растеж такъв, какъвто го виждаме прогнозиран от правителството, ми се струва към този момент във времето висок. Разбира се, те говорят за капиталови разходи, но все още не сме видели, в какви проекти ще бъдат вложени тези средства и до какъв ефект те ще доведат за икономиката. Иначе това е и причината по отношение на натиска, който и самият бизнес ще очаква върху заплатите. Това е и причината да не се възприема и толкова еднозначно решението за увеличаване на минималната работна заплата и бизнесът да пита, дали сега е моментът това да се случи и дали това няма да подхрани допълнително натиска да се увеличават и други заплати, тъй като някои от работниците ще се окажат на минимална заплата и ще считат, че по този начин трудът им е подценен. Т.е. самата икономическа ситуация в момента е сложна и поради тази причина подобни прогнози могат да са и по-волатилни, т.е. да е се окаже в крайна сметка никой прав – нито ние, нито правителството. Но това може да се случи само при един по-силно неблагоприятен сценарий и се надяваме, че ще се вземат необходимите мерки. Подобна прогноза като нашата ще звучи като предупреждение, така че да й се обърне внимание на време и да се съобразяваме с рисковете и тогава, когато се управляват публичните финанси и икономическите процеси, да се вземат предвид и подобни рискове. Поради тази причина ИИП към УНСС – аз съм член на Научния съвет на института, бях директор, но сега като народен представител не съм, поради тази причина институтът си позволява да участва в тази публична дискусия, базирайки своята прогноза на модел за икономиката, за да можем да сме полезни. И смятам, че и точно тук подобни научни звена трябва да участват с нещо, което е практически полезно, и може да доведе и до някои препоръки за провеждане на публичната политика. Някои от другите части на доклада са посветени на други сериозни теми при нашето развитие и са формулирани някои препоръки, с което се надяваме да сме полезни в това отношение.

Водещ: Доц. Чобанов, вие знаете, известна ви е дискусията за първо четене на бюджета в Народното събрание, която премина под девиза на правителството „Има пица за всички, няма за крадците“. Обаче, зад нея не наднича ли друг подход за бюджетиране? Финансовият министър Василев го определя като край на бедността, но не минава ли към нова доктрина за ударно харчене за социални придобивки и инвестиции? Отстрани погледнато, този бюджет изглежда доста разточителен и сериозно притеснителен, поради което смятате ли, че в такава ситуация подобен подход е необходим за България?

Петър Чобанов: Аз вече в другото си амплоа, т.е. по-скоро като участник в тези процеси, формулирах подобно виждане, че бюджетът е рисков, от тази гледна точка, че в ситуация, в която се прогнозира толкова висок икономически растеж – 4,8%, имаме и толкова големи разходи в бюджета и относително висок бюджетен дефицит. Т.е. това се отклонява от европейските правила за провеждане на фискална политика, независимо че в момента имаме там известни изключения и поради кризата с коронавируса. Но точно това раздуване на разходите в една инфлационна среда, в която е ясно, че ще идват допълнителни приходи поради инфлацията, това рискува, когато инфлацията намалее – както виждате, във всички прогнози се очаква, че тя ще започне да утихва в следващите години – когато сме раздули много разходите и те са достигнали нива като процент от брутния вътрешен продукт над 40%... 44% са в бюджета тази година, но като се има предвид и 2%, прехвърлени от миналата година, стават 46%, много трудно ще можем да ги овладеем тези разходи и следващите години те да спаднат, така че като спаднат приходите, да не навлезем в ситуация на трайни високи бюджетни дефицити, които от една страна да компрометират усилията за присъединяване към еврозоната, от друга страна да доведат до рязко увеличаване на правителствения дълг и достигане на нива, които в момента не са прогнозирани, но могат да се наложат от самата икономическа ситуация при подобна стратегия на фискална политика. Разбира се, има логика, ако инвестициите наистина, които се направят ефективни, те да доведат евентуално до по-висок растеж, до по-голям брутен вътрешен продукт и по-нисък дефицит като процент от този брутен вътрешен продукт, но за да се случи това, наистина трябва да има висока ефективност на тези разходи. Към момента нямаме доказателства, че това ще е така. Когато видим съответните проекти, когато всичко е прозрачно и тези проекти се одобрят и от самото Народно събрание да бъдат похарчени тези средства, т.е. да бъдат изразходени тези средства, тогава можем да сме по-спокойни, че наистина би могло да се реализира и по-висок икономически растеж.

Водещ: Доц. Чобанов, като бивш финансов министър, смятате ли, че правителството ще осъществи набелязаната си инвестиционна програма?

Петър Чобанов: Трудно ми е да отговоря, тъй като към момента имаме добри намерения и добри пожелания. Т.е. финансовият министър твърди, че министерствата са отговорни за това – и е прав. От друга страна, не сме видели конкретните проекти на министерствата. Ако, тъй като след като бъде одобрен бюджетът – той вероятно ще бъде одобрен, по линия на парламентарен контрол, разбира се, ще попитаме финансовия министър да ни предостави един конкретен списък с проекти, които ще бъдат изпълнявани, наистина да видим и да можем да направим някаква преценка дали те ще доведат до желания растеж. Опитахме се при дискусиите на първо четене на бюджета да подскажем, че такъв списък е необходим. За съжаление, все още не сме видели тези проекти, но тогава, когато започне да се развива ситуацията, бюджетът да влезе в сила и да почне да се изпълнява, и тогава не е късно и се надяваме, че с по-голяма прозрачност ще допринесем и за по-голяма ефективност. Т.е. този контрол, който като народни представители можем да окажем върху този процес, ще се окаже важен и ще помогне на правителството, така че то да изпълни своите намерения. Неслучайно предложихме и промени в Закона за публичните финанси, именно от гледна точка на по-високата прозрачност. Т.е. ние сме конструктивни, предлагаме решения, които са подходящи и полезни, за да не остават съмнения в какви направления точно ще отиват тези разходи.

Водещ: Заместник-председателят на ДПС и на вашата парламентарна група Йордан Цонев предупреди в дебатите за първо четене на бюджета, че влизаме в дългова спирала. Означава ли, че освен тези 7 милиарда, които са вписани в бюджета, тепърва ни чакат други, нови задължения.

Петър Чобанов: Да, 7 милиарда са вписани в бюджета. От тях 3,3 милиарда се казва, че ще се покрива стар дълг.

Водещ: От правителството ги обявиха за рефинансиране. Там ли ще отидат?

Петър Чобанов: Да, за рефинансиране. Остават 4 милиарда, а дефицитът е прогнозиран 5,9 милиарда, т.е. имаме 19 милиарда, които към момента изглежда, че ще бъдат взети от фискалния резерв. Т.е. нетният дълг така или иначе ще се увеличи с повече от тези 4 милиарда, за които говори финансовият министър. Но винаги съществува риск тогава, когато знаем, че този бюджет няма да е за цялата година, когато ни очаква актуализация през лятото. Разбира се, рискът може да е в двете посоки. Ако се развива наистина добре икономиката и приходите, да не се налага чак такъв дълг да бъде взет, но ако пък ситуацията започне да се влошава, разходите са планирани и ще бъдат извършени, има риск при актуализация да бъдем сюрпризирани с остатъчен дълг. Но рискът по-скоро е в средносрочен период да навлезем в подобна дългова спирала, ако фискалната политика е неблагоразумна, ако допуснем тези раздути разходи да станат перманентни, т.е. постоянни във времето, и тогава, когато инфлацията започне да пада и приходите започнат да спадат, естествено да сигнем до повисоки дефицити и от там за по-високи дългове и да можем да говорим за дългова спирала. Т.е. това, което беше изказано, е предупреждение, че трябва да се води благоразумна фискална политика. Тя трябва да е съобразена с икономическото развитие и икономическия растеж и да не се допуска да се разпускаме прекалено много по линия на разходи, които за в бъдеще няма как да финансираме.

Водещ: Подозрението за тези разходи е, че няма да постигнат ефекта. Така ли е?

Петър Чобанов: Подозрението? Не, не, ние не подозираме, т.е. аз не подозирам никого. Просто казвам, че за да сме сигурни и да сме полезни достатъчно и с оценката, която ние можем да дадем, е, че трябва да знаем точно за какви проекти, ако говорим за капиталовите разходи, ще бъдат изразходени тези разходи. Като разбира се, ситуацията се усложнява от това, че по линия на европейските средства нямаме нищо договорено в момента – нито споразумение за партньорство, нито оперативни програми, нито Плана за възстановяване и устойчивост, т.е. не можем да разчитаме на европейско финансиране. Всичко трябва да извършим с национално финансиране най-вероятно през настоящата година и това ще бъдат национални бюджетни средства. И настояваме те да бъдат прозрачни, т.е. да бъдем запознати за какво ще бъдат изразходвани тези средства, за да можем да контролираме и тяхното изразходване, да сме сигурни, че няма да наблюдаваме някои рецидиви на миналото и най-вече тези средства да влизат плавно в икономиката, т.е. да не се стига до ситуация, в която неведнъж съм коментирал през последните години, когато през декември месец се наблюдават пак 20% от всички разходи да се правят накуп и което е ясно, че част от средствата ще бъдат похарчвани в други периоди. Така не можем да си направим конкретна преценка, какво се е случило през дадената фискална година и оттам нататък и самият анализ бива затруднен за това, какви ще са точно ефектите върху икономиката и през следващите години, т.е. да има проекти, те да са прозрачни и да се изпълняват плавно и на етапи, така че парите да влизат навреме и в конкретните изпълнители, и в подизпълнителите, ако има такива, за да може да се подхранва по този начин и икономическия растеж. Т.е. дори парите да са по-ограничени, тогава когато се въртят, образно казано извършват повече обороти за една и съща година, естествено, че могат да предизвикат и по-висок икономически растеж.

Водещ: Голяма гордост на вашите колеги от БСП и като коалиционен партньор е, че бюджетът е социален. Дали е достатъчно социален и дали е ефективно социален? Може би това е по-верният въпрос.

Петър Чобанов: БСП е коалиционен партньор в това управление, който наистина прави управлението да изглежда, че има всякакви представители от десния спектър, от центъра и от левия спектър, а в крайна сметка дано да не се окажат всички популисти. Но това, което може да се каже, е, че – да, изглежда социален. От една страна, обаче, като процент от брутния вътрешен продукт не виждаме кой знае колко увеличение на тези социални разходи. От друга страна, като абсолютна сума също няма кой знае колко увеличение. Но все пак се прави някакъв опит някои от социалните плащания да бъдат увеличени. Това, което може да се каже, обаче, е, че подобни социални плащания с малки изключения се наблюдаваха, че ще бъдат увеличени във варианта, който служебният кабинет пусна като бюджет, който публикува. Той, разбира се, не беше разгледан от парламента поради решение на сегашното правителство, че това е ненужно, но там много от тези социални плащания бяха предвидени в този вариант. Основната разлика е по линия на това, че служебният кабинет беше пропуснал в някои от тези плащания да отрази минималната работна заплата и нейното увеличение, въпреки че беше предвидено такова още тогава, и увеличението за безработица, което беше увеличено от 12 на 18 лева. Т.е. не можем да видим, кой знае колко социални придобивки. Това, което ни очаква, разбира се, е допълнително остойностяване, както го наричат, на политиките и евентуално през лятото, когато има актуализация на бюджета, да видим дали той ще е по-социален и от тази гледна точка. Т.е. малко към момента това, че е бюджет на растежа и на капиталовите разходи, това, че е много социален – това са добри пожелания. Ще видим реално дали тези средства ще достигнат до хората, които се нуждаят от тях, дали инфлацията няма да се окаже при една двуцифрена инфлация по-висока от това увеличение, което ще получат, и като цяло какво ще е възприятието у хората тогава, когато бюджетът започне да се изпълнява.

Водещ: И да ви върна, ако позволите, към другото ви амплоа в ИИП. В доклада, който е подготвил вашият екип, има още един извод – че ненавременно присъединяване на България към еврозоната ще ускори трайно покачване на цените и носи риск от разхлабване на фискалната дисциплина. Какви са вашите аргументи за такава констатация?

Петър Чобанов: Това е част от анализа, част от доклада. Като идеята е, че тъй като ни беше обещавано още от преди време – помните, че аз активно участвах в този опит за дискусия, въпреки че тя беше малко едностранчива, още от 2020 г., когато предупреждавах, че все още не сме готови за еврозоната и тя не е готова за нас. Идеята е да се види в другите страни от Централна и Източна Европа и като цяло страните, които са присъединени към еврозоната, какви ефекти са се наблюдавали. Наистина не можем да кажем, че инфлацията директно се е увеличила веднага след присъединяването, но виждаме, че в дългосрочен и средносрочен период в някои от тях се наблюдават подобни инфлационни ефекти. Като цяло еврозоната се оказа през 2021 г. проинфлационна. Видяхме нива на инфлация, които никой не е подозирал, че може да достигне цялата еврозона тогава, когато е била създадена. И те се отклоняват значително от 2-та процента инфлация, която Европейската централна банка се е ангажирала с мандата си да поддържа. Т.е. това ни дава основание да смятаме, че наистина има проинфлационни ефекти, особено в ситуация на такава парична политика, която не мърда от тези ниски и отрицателни лихвени проценти. А за фискалното разхлабване – тогава, когато една зона е създадена с правила 60% от брутния вътрешен продукт да е най-много дългът, а се стига до там, че цялата зона е със 100% дълг, мисля, че е ясно от само себе си, че тези фискални правила, които са предвидени, не действат. Ясно е, че дългът се увеличава и е ясно, че в ситуация, в която се наблюдава и е кризисна, и наистина тогава, когато в началото на кризата с КОВИД имаше необходимост от някаква реакция, тя малко закъсня, но беше направена, но такава ситуация се използва за допълнително увеличаване на дълговете и Европейската централна банка съответно финансира тези дългове с аргумента, че еврозоната може да се разпадне. Т.е. в самата еврозона като поведение в момента е включен както този проинфлационен ефект, така и този ефект на разхлабване на фискалната политика. Отделно, както знаем, ние сме страната, която е най-далече от конвергенцията към средните нива на доходи и цени в еврозоната. И затова просто предупреждаваме, че е необходимо да проведем наистина задълбочена дискусия. Ние даваме начало на подобна дискусия с аргументи, какви са основните рискове, ако се присъединим не на време. Идеята е наистина в тази дискусия да се родят и решения пред публичната политика как да реагираме, така че подобно влизане в еврозоната да не доведе до разхлабване на фискалната политика у нас повече, отколкото е необходимо, защото в някои ситуации на икономическия цикъл това е необходимо, но да не е повече, отколкото е необходимо, и да не доведе до проинфлационно общо влияние върху икономиката, което никой в еврозоната в момента не може да отрече, че го има. Цялата еврозона в момента можем да кажем, че е проинфлационна.

Водещ: И на финала отново задавам въпрос, но към бившия финансов министър Чобанов – какво чака хората? Нашите слушатели, като слушат този разговор и си направят равносметка, какво да очакват през следващите месеци?

Петър Чобанов: Към момента могат да очакват все пак икономически растеж. Все още не са се материализирали по-негативните сценарии в икономиката – да се забави, да изчезне този растеж, което означава, че те ще могат да очакват и известно увеличаване на доходите. Но това, което е проблемът, е инфлацията и това, което всекидневно виждат в магазина и на пазара – тези увеличаващи се цени. И за съжаление, към момента не можем да кажем, че този ефект бързо ще отмине, т.е. те трябва да се подготвят за още известен период, в който цените ще продължат да нарастват или ще се задържат на високи нива, но все пак да се надяват, че икономическият растеж и развитието няма да бъде спънато от тази инфлация, ще могат да запазят своите работни места и дори да разчитат на известно увеличение на заплатите.

(http://focus-news.net/, 10.02.2021)