Остър кадрови дефицит изпитват болниците в страната. Над 73% от лечебните заведения са заявили, че имат недостиг на лекари, а около 90 на сто - на медицински сестри, стана ясно по време на дискусията на „Индекс на болниците" за „Кадровия дефицит в здравеопазването – последици и нужда от промени". Какви са причините и как могат да се преодолеят проблемите? Отговор на тези въпроси дава д-р Нигяр Джафер, един от експертите на ДПС в сферата на здравеопазването и бивш член на парламентарната здравна комисия, в интервю за clinica.bg.

- Д-р Джафер, намира ли се здравеопазването в кадрова криза?

- За кадрова криза се говори от много време, но след края на пандемията ще са ясни сериозните поражения за здравната ни система, която и преди това имаше своите проблеми и дефицити. Някои от закритите клиники и отделения, преобразуваните структури, много трудно ще бъдат възстановени. Неяснотата по бюджетните параметри ще даде друг отпечатък на проблемите, които така или иначе са натрупани.

Още преди пандемията, ЕС изчисли, че липсата на медицински специалисти само за Европа ще е около 2 млн., представете си за какъв недостиг можем да говорим на този етап. За България не видяхме някой да направи такъв разчет. Няма как да приемем, че недостигът за страната ни е само 50 специалиста по анестезиология, 30-40 в инфекциозните болести или около 200 в спешната помощ. Прекалено опростенчески е този поглед. Необходим е поглед с регионален анализ за сегашната ситуация и следващите 10-15г. за да се предприемат мерки сега.

Да, специалистите емигрират по посока на по-високото заплащане и това е факт от десетилетия, в глобален мащаб това не може да бъде спряно. Остава въпросът как ние ще задоволим нашите потребности при тези демографски дадености и в комбинация с драматичните ни регионални дисбаланси.

- Отдавна говорим за недостиг, но възрастовата структура на кадрите в България вече е много лоша, от тази гледна точка – ние в криза ли сме или системата все още може да издържи?

- Системата не може да издържи още дълго така, защото ние наистина се намираме в положение на криза с всички характеристики на криза. Ето защо държавата трябва да има визия и да обяви абсолютен протекционизъм на медицинските кадри и това касае както заплащането, така и професионалното им развитие, както и израстването на младите кадри.

Ръководствата на лечебните заведения трябва да се постараят да гарантират сигурна среда и комфорт за работа на хората, защото това е един от основните акценти в исканията, след заплащането.

- Но как може да се осигури спокойна среда на работа, след като има толкова голям недостиг на кадри? Има ли в този смисъл нужда от преструктуриране на здравната система – болнична и извънболнична?

- Мисля, че е сериозен изводът, който е направен на дискусията, която проведохте - че една част от болниците ще се преструктурират сами и ще изчезнат, но това ще се случи в средносрочен план – в рамките на 5-10 години. Ако трябва да поговорим за нещата, които трябва да се направят в краткосрочен план обаче, мисля, че те са очевидни.

През годините средствата за здравеопазване, включително на НЗОК, нараснаха около шест-седем пъти. Но това не доведе до пропорционален ръст на доходите на хората. Беше инвестирано в какво ли не – апаратура, режийни, разходи за лекарства и медицински изделия, което не е лошо, но погледнете заплащането на медицинските специалисти.

Стигнахме дотам, че заради нарастването на МРЗ една санитарка да получава почти колкото една медицинска сестра, обучавана 4 години. Големият въпрос е какво ще се случи, след като отпадне добавката за КОВИД-пандемията за първа линия. Отново ще се сблъскаме с реалността, че на много места медицинските сестри ще работят за 700-800 лв. Аз съм песимист по отношение на ефекта от договарянето на КТД. Колко пъти досега това е правено, и колко пъти тази договорка практически не води до достигане на зададения ръст на работната заплата?

На второ място трябва да се отбележи това, че в регламентацията на по-висок прием на медицински сестри през последните години видяхме абсолютни девиации. Например в един от МУ през една от годините, когато са приети 20 сестри повече, държавата отказва да плати за тяхното обучение. Няма как при подобна ситуация нещата да се променят драстично за няколко години. Има много сериозен проблем в комуникацията между МЗ и МОН що се касае до обучението на медицинските специалисти и това много бързо трябва да се преустанови.

- Освен заплащането и обучението има ли друга краткосрочна мярка, която би могла да се предприеме?

- Мисля, че има един резерв в регламентацията на дейността и вписването на парамедиците и лекарските асистенти в системата. Преди години ние разрешихме обучението на тези специалисти, но отново поради някакви недоразумения между МЗ и МОН не се стигна до единни действия и законодателни инициативи, този въпрос остава висящ. Всички тези мерки обаче изглеждат като кауза пердута, с оглед бюджета на НЗОК за 2022 г.

Да, бяха заложени повече средства и въпреки че той бе приет с няколко месеца закъснение, бе обявено още с приемането му, че ще бъде актуализиран в средата на годината, а евентуално и септември. Това означава, че бюджетът вече престава да бъде бюджет в оня смисъл, на финансова рамка, предвидимост за това какво ще се харчи в рамките на една година. Мисля, че това ще създаде проблем и няма да позволи да се стигне до стъпки, които да доведат до удовлетворяващо заместване на средствата за първа линия например.

Това шоково намаление на доходите на големи групи медицински специалисти ще доведе до напрежение и демотивация.

- Какви са прогнозите ви за развитието на системата?

- Не особено оптимистични, ако не се вземат драстични мерки за повишаване на доходите на хората, защото повишаването на цените на КП няма автоматично да доведе до повишаване на заплатите на медицинските сестри и лекарите, които работят в системата.

Независимо дали ни се иска или не, изходът все повече трябва да се търси във въвеждането на повече дигитални услуги, тоест елементи на телемедицина, ведно с пакет от мерки, довеждащи до по-добро заплащане и подобряване на работната среда, кариерно израстване на младите, както подобаващо обществено признание на медицинския труд.

(clinica.bg, 04.05.2022)