Заради забавянето на Плана за възстановяване и устойчивост България може да не успее да реализира инвестициите, заложени в него. Това коментира в интервю за Дарик зам.-председателят на групата „Обнови Европа" в Европарламента Искра Михайлова.
До 2024 година 70% от инвестициите по националните планове трябва да са реализирани, а останалите 30 процента да са договорени. На практика на България й остава само година и половина да представи ревизирания си план, той да бъде договорен и одобрен, за да може инвестициите да достигнат до бизнеса и икономиката на страната. Риск крият и множеството проекти, заложени в плана, по които бенефициент ще е държавната администрация, тъй като те ще се осъществяват с обществени поръчки, което също ще доведе до забавяне, обясни евродепутатът от ДПС/"Обнови Европа".
Идеята на механизма за възстановяване и устойчивост е с националните планове държавите членки на Европейския съюз да реагират бързо и да гарантират шокови инвестиции в икономиките си, посочи Искра Михайлова.
Трябваше още през 2021 година страните да започнат инвестиции в малкия и среден бизнес, в подкрепа на икономиката. Инвестиции, които са гарантирани от Европейския съюз. Това беше задачата на тези планове, те трябваше да бъдат бързи инструменти, които да повлияят бързо на икономиките на страните членки. Изискването за тях е до 2024 година 70 процента от инвестициите да са направени, останалите да са договорени. България вече пропусна 2021-ва, на път сме да пропуснем 2022-ра – ние още не сме представили ревизирания план, а предстои след това той да бъде договарян, одобряван от Съвета, тоест останаха година и половина, в които трябва да се случат всички процедури за тези инвестиции, за да достигнат те до бизнеса и икономиката на страната, каза Искра Михайлова.
Много е възможно да не успеем да се справим с всички инвестиции, които сами залагаме в плана си, предупреди Михайлова. И обясни: "Първо, че се забавяме, второ, поради това, че в българския план има изключително много проекти, на които бенефициент е част от държавната администрация, което означава много стриктно спазване на всички регламенти за обществените поръчки и много внимателен контрол за това как администрацията ще изразходва този ресурс – това също е рисково.".
"Ако ние имахме повече мерки, които са насочени директно към бизнеса, може би щеше да ни бъде по-лесно да се справим чисто процедурно.
Чехия, която ще получи средства приблизително колкото България, вече използва ресурса, който Европейският съюз предоставя. За иновации тя залага 7 процента от целия си план.
В проекта на нашия национален план за научни изследвания и иновации са предвидени 3,3 процента. Съседна Гърция вече инвестира средства от авансовите плащания, като 29 процента е насочила за подпомагане уменията на работната ръка, подпомагайки по този начин най-малкия бизнес и уязвими групи от населението. Освен че се забавя, това, което отличава нашия план от тези на страни, сходни на България като големина и възможности е, че те са много по-концентрирани в конкретни направления, докато нашият план не дава яснота след инвестициите какъв ще бъде резултатът", заяви Искра Михайлова.
