"Поемам ангажимента да задам писмен въпрос за цените на строителните материали на вицепрезидента на ЕК Валдис Домбровскис и на еврокомисаря по сближаване и реформи Елиза Ферейра. Ще предоставя отговорите им на вестник "Строител“, за да ги направи достояние на строителния бранш."
Г-жо Михайлова, първо бих искала да Ви честитя Новата 2022 г. и да Ви пожелая здраве и много успехи! Традиционно в началото на годината правим равносметка за отминалата. Каква беше за Вас 2021 г., кои бяха основните теми, по които работихте, и кое отчитате като успех?
2021 г. беше трудна година. Пандемията от COVID-19 подчини начина на живот на планетата, отрази сe на работата на институциите, разбира се, и на работата на Европейския парламент (EП). Но държа да подчертая - имаше отражение на организацията на дейността ни, но не намали ефективността и концентрацията върху важни за Европа законодателни досиета и доклади. Комисиите на ЕП заседаваха в хибриден вариант - и присъствено, и дистанционно, така бяха организирани и пленарните заседания. В началото на 2021 г. парламентът вложи много усилия в контрола и отрегулирането на производството на ваксини и ритмичните им доставки в страните членки. След юли м.г. фокусът на работата се насочи към задълбочен анализ и изграждане на позиции по пакета от законодателни досиета "Подготвени за 55", който изпълва с конкретни мерки и изисквания стратегията за растеж на ЕС - Зеления пакт.
Групата в ЕП "Обнови Европа“ проведе и избори за своето ръководство за втората половина от мандата. Радвам се, че отново бях избрана за неин зам.-председател, както и че продължавам да отговарям за работната група С, чиито фокуси са инвестиционни програми, структурни фондове, околна среда и здравеопазване, икономика, енергетика, иновации. Отговорността е голяма, но всички колеги са компетентни, отговорни, креативни, готови на работещи компромиси между националните позиции, и това ми дава увереност, че предстоящите натоварени месеци ще бъдат продуктивни. Още от декември започнахме серия от извънредни заседания на работната група, за да имаме достатъчно време за резултатна дискусия. Ще продължим в същия ритъм.
2021 г. беше тежка година и за България - три пъти избори, липса на доверие в институциите, загуба на нормалната работеща диалогичност в политиката, без ориентири, пропуснати възможности, криза след криза. Активното ми участие в предизборните кампании ми дава увереност, че въпреки неориентираните движения на някои от партиите и политическите проекти, българските граждани запазват трезвата си преценка и поставят все по-сложни задачи пред политиците. Дано не загубим усещането за тази преценка. Страната ни рискува да се изключи сама от процесите на възстановяване и растеж в Европа и да задълбочи изоставането си в много области, ако продължава да се занимава с дребни единоборства и не се активизира в полето на общите европейски проекти.
Аз лично работих активно в няколко направления: възможностите на Зеления пакт и дигиталната трансформация - организирах онлайн конференция с подкрепата на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и любезното участие на Маргрете Вестагер, зам.-председател на ЕК, и се включих в няколко по-строго профилирани семинара и конференции; енергийната ефективност - отново онлайн конференция със съдействието на Камарата на строителите в България (КСБ) и участието на еврокомисар Кадри Симсон, бях активна в обсъждания и семинари, посветени на възобновяемата енергия, в т.ч. и офшорните инсталации и възможности за развитието им в Черно море. Много сериозно се ангажирах с "Нов европейски Баухаус“ - в дейността на тематичната група на ЕП, онлайн семинари, поредица от работни срещи. Разбира се, не трябва да пропускам и темата за културното наследство, по която целенасочено и активно работя.
Как започва за ЕП 2022 г.? Вече има приет бюджет на ЕС. Националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на повечето държави са одобрени. Кои ще са сферите, в които ще насочи усилия Парламентът? Какви са новите направления? Кои са Вашите приоритетни задачи?
Новата 2022 г. започва с много амбициозни задачи за ЕП. Да, бюджетът на ЕС за тази година е приет и страните членки активно работят. Преобладаващата част на НПВУ са одобрени, а болшинството от тях вече и финансирани. Европа работи с много бързи темпове за своето възстановяване. България стои на едно място и усещането вече е, че това е място с плаващи пясъци и страната ни затъва, вместо да се движи бързо напред.
ЕП ще се концентрира върху приемането на пакета законодателни досиета "Подготвени за 55". Те са повече от 14 (някои са групирани) и засягат всяка сфера на развитие на европейското общество, да не забравяме, че това включва и българското. Ще работим да приемем нови правила за ползване на земеделски земи и гори, за рибарството, за енергийната ефективност, енергийните характеристики на сградите, възобновяемите енергийни източници, търговията с емисии, емисиите от автомобилите и вановете. Ще одобрим създаването на нов Социален фонд за климата. Всичко това вече се разглежда в комисии и ще бъде прието в пленарна зала не по-късно от средата на годината. Няма да коментирам каква е готовността на България да прилага такива директиви. У нас все още се дискутира дали няма да се спасим от Зеления пакт, без да водим разговора за огромните ползи на "зеления" и дигитален преход за технологичното обновяване и икономическия растеж. Окуражаващото за мен е, че българският бизнес следи и участва в процесите, и аз разчитам на организации като КСБ да ни помагат при взимането на решения със своите експертни позиции.
Аз вече съм докладчик в сянка по Европейския социален фонд за климата. А в работна група С се обсъжда всичко, което трябва да се свърши по целия пакет, както и конкретни текстове и изменения.
През първите месеци на новата година усилията ми ще са насочени и по доклад за ролята на "Нов европейски Баухаус“ - съвместна инициатива на Комисията по култура и Комисията по промишленост, енергетика и иновации. Ще продължа и работата си по подготовка и провеждане на срещи, дискусии и семинари в България и в ЕП. Надявам се през 2022 г. пандемията от COVID-19 постепенно да отстъпва и да бъдем по-гъвкави в своите инициативи.
Вие работите активно по отношение на инициативата "вълна за реновиране" и повишаването на енергийната ефективност. В тази връзка какво смятате, че трябва да се направи, за да се увеличи темпът на саниране на сградите в Съюза? В момента, доколкото имаме информация, той е около 1% на годишна база.
Наистина "вълна за реновиране“ е в центъра на вниманието ми и аз очаквам и новите, предложени от ЕК, проекти за директиви да спомогнат за нейното реализиране. Неслучайно енергийната ефективност на сградния фонд присъства в редица проектодирективи - като се започне от промените в Директивата за енергийните характеристики на сградите и се стигне до европейската търговия с емисии и Социалния фонд за климата. Колкото повече експертни становища и анализи се подготвят по темата, толкова се увеличават възможностите, които се предлагат за "вълна за реновиране“ и нараства значението й, както и се приближаваме към постигане на целите на ЕС за климатично неутрален континент към 2050 г. Има и все повече въпроси - от паспортите за енергийни характеристики на сградите през националните дългосрочни планове за саниране до характеристиките на строителните материали и осъвременяването на странични за строителството, но важни за функционирането на сградите екосистеми, като производство на бяла и черна техника, инфраструктура за зареждане на електромобили и др. Много е важно реновирането на сградния фонд да бъде ключов елемент от националните планове за възстановяване и устойчивост. Ако е така - още през тази година ще бъдем свидетели на качествена промяна към добро в рамките на ЕС. Дали ще има промяна в България - зависи от Националния план и кога той ще бъде одобрен и финансиран.
Къде стои страната ни по отношение на санирането? Какви мерки трябва да се предприемат, за да не изоставаме драстично от останалите страни?
България има опит в санирането на многофамилни жилищни сгради. Оперативните програми за регионално развитие са финансирали и проекти за енергийно обновяване на обществени сгради. Има много критики за качеството на санирането, но е важно, че строителните фирми имат опит в изпълнението на такъв вид работа и изискванията към качеството на материалите, технологията и процесите. Важно е дългосрочната ни национална програма да е стратегически насочена, с ясни изисквания, параметри и индикатори. Хубаво би било да се направи анализ как обновените сгради намаляват сметките за електроенергия на домакинствата, които живеят в тях.
А къде стоим - засега не мога да кажа, че сме много напред. Има страни от ЕС, които са постигнали много и процентите на реновираните сгради при тях са двуцифрени числа. Пример могат да бъдат скандинавските страни. Други държави са разработили модели за осигуряване на средства, които им позволяват да бъдат много гъвкави във финансовите модели и да използват примерно приходите от търговия с емисии - като Чехия. Много са и възможностите, които предоставя Европейската инвестиционна банка. Модели и възможности има. България трябва да изработи стратегията си и да преминава към реализация.
Какво е мястото и значението на националните планове за възстановяване и устойчивост? Как ще се отрази забавянето на внасянето на българския план?
НПВУ са ключова част от целия механизъм "Следващо поколение ЕС“. Те, когато са разумно и стратегически подготвени, не си поставят за цел да се възстановим на нивата отпреди пандемията, а са насочени към много по-амбициозни цели - да се използва момента за технологична трансформация на икономиките и "зелен" и дигитален преход. Това е основният проблем на вариантите на българския план - формално спазване на процентите от инвестиции в основните направления, но вложения, които не водят до трансформация и растеж. Не е нормално целият проблем със затварянето на въглищните мини да се сведе до създаването на едно държавно предприятие с неясни цели и функции, а да се пренебрегне целият комплекс от възможни мерки, като компенсации, квалификация, разработване на нови икономически сектори, образование, иновативни подходи. Давам този пример, но има още много - говорим за енергийна ефективност на сградния фонд, но се оказва, че тепърва в Националния план се предвижда да се разработва дефиницията на понятието "енергийна бедност". И това се случва във време на ясно очертала се енергийна криза. Ще дам още един пример - повече от 100 европейски организации в областта на културата и културното наследство призоваха страните членки да отделят 2% от ресурса в своите планове за култура и опазване и експониране на културното наследство. Много държави като Франция и Италия се съобразиха и заложиха 2%, Чехия задели 4%. България - само 1,3%. В същото време толкова ни се иска да бъдем дестинация за културен туризъм. Има странни постановки в проекта на Националния ни план. Надявам се в рамките на първата половина на тази година той да придобие по-ясни очертания.
Стартира и новият програмен период. Има ли вече подадени за одобрение оперативни програми от държавите? Какъв е крайният срок, до който това трябва да се случи? Кои ще са основните сфери, в които ще се инвестират европейските средства през 2021 - 2027 г.?
Да, първата година от новия програмен период вече отмина. Оперативните програми на страната ни не са договорени и от фрагментарната информация, която изтича в публичното пространство, разбираме, че не са и написани. Наскоро четох проект на Споразумение за партньорство. Все още e доста сурово. Убедена съм, че българското общество - местни власти, бизнес, образователни институции, неправителствен сектор, има право на повече информация в началото на втората година от плановия период. А какво ще се финансира? Каквото държавата договори. Регламентите са широки, максимално отразяват интересите и опита на членовете на ЕС и предполагат добра основа за преговори. Разбира се, стратегическата визия на всяка страна е от огромно значение. В момент, когато не е одобрен и Националният план за възстановяване и устойчивост, трябва да има ясно разграничаване на целите на двата типа документи и гарантиране на невъзможността за дублиране, както и оставянето на бели полета, които биха намалили ефекта от инвестициите.
Скоро се разбра, че и стратегическият план за земеделието на България не е представен в поставения от ЕК срок - 31.12.2021 г. Забавянето на оперативните програми дотук е една година. Дали ще станат две и повече, или България ще се мобилизира и ще постигне по-бърз напредък, зависи изцяло от правителството.
На дневен ред за строителния бранш е драстичното увеличение на цените на строителните материали. Коментира ли се темата на европейско ниво, как това повишаване ще се отрази на изпълнението на инфраструктурните проекти в ЕС? Обсъждани ли са мерки в ЕП за справяне с този проблем?
Темата с цените на електроенергията, енергоносителите и последващия скок в цените на материали и услуги е в центъра на вниманието на всички европейски институции. Това, което се очертава като обща позиция, е, че могат и трябва да се предприемат мерки на европейско ниво, но те трябва да бъдат комбинирани с национални мерки и компенсации, които да гарантират стабилност на бизнеса и да предпазят потребителите и най-вече микро- и малкия бизнес от спекулации. За съжаление мерките, които се предприемат в България, отново са фрагментарни и губят възможния кумулативен ефект при прилагането на комплекс от мерки - не само компенсации, но и увеличаване на обемите на работа на малките фирми, за да се постигне естествено поевтиняване на материалите при увеличени обеми на потребление. Ако се проведе амбициозна програма за реновиране на публични сгради, този ефект може да бъде постигнат и да се запазят и създадат нови работни места в малките строителни компании.
Но за да бъда напълно коректна към българския строителен бранш, поемам ангажимента да задам писмен въпрос за цените на строителните материали на вицепрезидента на ЕК Валдис Домбровскис и на еврокомисаря по сближаване и реформи Елиза Ферейра. Ще предоставя отговорите им на вестник "Строител“, за да ги направи достояние на строителния бранш.
Бяхте организатор на семинар, посветен на културното наследство, като посочихте, че то намира своите измерения в енергийната ефективност, дигитализацията и новото устройство на градската среда - "Нов европейски Баухаус". Как се случва това?
"Нов евопейски Баухаус“ е една от най-амбициозните инициативи на ЕС през последните години. Тя си поставя за цел да пренесе принципите и задачите на Зеления пакт в ежедневието на европейския гражданин - в градската среда, в материалите и дизайна на жилищното пространство, в работните и рекреативни пространства, в интегрирането на културното наследство в новата среда, в която живеят хора, които милеят за бъдещето на планетата Земя и се чувстват комфортно в дигиталния свят. Ако само преди половин година "Новият Баухаус" беше идея, представена с много красиви думи, то сега в началото на 2022 г. той е изпълнен със съдържание, конкретни проекти, изисквания към местни власти, архитекти, строители, работещи в културни институти и институти на културната памет, неправителствен сектор, образование, пространствено планиране, рециклиране на материали, строителен отрасъл. Инициативата мобилизира творчески елити и местни власти, които са готови да превърнат съвременна Европа в модерно, щадящо околната среда и интегрирано с природата място на живот. Тази идея се приема трудно у нас, но се радвам, че млади български архитекти и амбициозни кметове на общини, строителни фирми, бизнес организации, медии се включват все по-активно в реализацията на "Нов европейски Баухаус“. Наскоро се разбра, че и БТА е партньор на инициативата, и очаквам все повече конкретни проекти и реализирани идеи. А когато говорим за културно наследство и "Нов европейски Баухаус“, трябва да свикнем с мисълта, че недвижимите паметници на културата и движимите паметници - фондове на библиотеки, архиви, музеи, галерии, са не само част от облика на съвременна Европа, те са актив за развитие, историческа памет, извор за вдъхновение, ресурс за иновативно мислене, потенциал за туризма и много повече. Така че инициативата дава възможност и за интегриране на културното наследство в съвременната среда на живот в Европа.
Какво мислите за Конференцията за бъдещето на Европа? Какво е мнението на европейците, как може да се подобри работата на ЕП, ЕК, а и на Вас - евродепутатите?
Конференцията е огромно доказателство за виталността на ЕС и естествените му усилия за подобрение и оптимизиране на работата на институциите му. Казвам "огромно“, като имам предвид броя граждани на ЕС, които се включват в дейността на Конференцията въпреки всички проблеми с пандемията. Десетки хиляди са европейците, които изказват мнения, предложения, участват във форматите на Конференцията. За всички тях ЕС е важен и е ключово как той ще функционира по-добре.
Първата задача на Конференцията - да приближи Съюза до неговите граждани, вече се изпълнява. Как точно да се подобри работата на институциите, ще кажат конкретно европейците. Това е смисълът на Конференцията за бъдещето на Европа.
Как ще продължите сътрудничеството си с КСБ през новата година?
Надявам се взаимодействието ми с Камарата на строителите в България да продължи и през 2022 г. За мен КСБ е ценен партньор, с който да сверявам позиции в Европейския парламент, да представям нови инициативи, да работя за модернизиране на строителния сектор в ЕС и за повишаване на неговата роля в социалния и икономически живот на Съюза. Камарата на строителите винаги ще бъде канена като партньор за мои инициативи в България или в ЕП.
Да очакваме ли през 2022 г. да възстановим традицията за провеждане на съвместни събития? Имаме едно такова планирано в календара за годината?
Нека си пожелаем отлаганото вече близо две години съвместно събитие, което планираме да се състои в Брюксел и да бъде посветено на дигитализацията в строителния сектор, да се случи. Дано ситуацията с пандемията се подобри и да успеем да проведем събитието през 2022 г.
Какво ще пожелаете на читателите и на екипа на в. "Строител"?
На читателите на в. "Строител“ пожелавам на първо място здраве! Нека имат воля за работа и успех, сила на позициите и самочувствие, лично щастие!
(в. Строител, 21.01.2022)
