От 500-те милиона евро, които ЕК обяви, българските фермери би трябвало да получат 10,6 милиона евро, като към тях могат да се добавят и национални средства, които да се изплащат като държавни помощи в размер до 200% или малко над 21 млн. евро. Това заяви евродепутатът от ДПС/"Обнови Европа" Атидже Вели в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR. Вели е първият и единствен пълноправен член от България на земеделската комисия в Европарламента.
Много е важно тук да отбележим, че България трябва да нотифицира тези помощи пред комисията. Тоест ние трябва да ги защитим, те не са ни дадени просто защото ни се полагат, ние трябва да обосновем предоставянето на тези помощи за най-засегнатите сектори. Всяка държава ще реши кои са най-засегнатите сектори, подчерта Атидже Вели.
Във връзка с възможна продоволствена криза в Европа след руската инвазия в Украйна, ЕК представи кризисен план от 500 млн. евро за подпомагане на европейските фермери.
По думите на Атидже Вели най-засегнатите сектори у нас са животновъдството, оранжерийните производители, които имат много нараснали разходи за електроенергия и за газ, които ползват за отопление, сектор плодове и зеленчуци.
"Не считам, че има сектор, който всъщност да не е засегнат от наслагващите се кризи и войната в Украйна. Много е важно българските власти незабавно да могат да реагират на предложения пакет. Аз в момента не виждам на национално ниво да се обсъждат предложения. Ние трябва да сме готови, така че да поискаме нотификация пред Комисията възможно най-скоро. Най-късният срок, в който това може да се случи, е до края на юни", обясни евродепутатът от ДПС.
На последното заседание на Комисията по земеделие в ЕП, след като ресорният еврокомисар представи предложение на ЕК за 500-те млн. евро кризисен план, евродепутатите коментираха с него и националните стратегически планове на държавите членки, както и първите 19 писма с препоръки, които ЕК изпрати към държавите, които успяха да предадат своите планове навреме.
"България е извън тези 19 страни, защото българският стратегически план беше подаден 2 месеца след крайния срок, едва в края на февруари тази година, така че предстои оценка на ЕК. Заради закъснението ние не сме от първите оценени", уточни Атидже Вели.
"Закъснението се надявам да бъде наваксано, защото от началото на 2023 г. ние трябва да започнем да прилагаме всички тези мерки от новия стратегически план за земеделие. В същото време трябва да сме готови и с националното законодателство. Трябва да разработим ново законодателство за новите мерки. Националния стратегически план е структуриран в 99 мерки, което означава, че ние трябва да имаме 99 наредби или 99 различни правила по всички тези мерки", поясни Вели.
