Интервюта

Доц. Петър Чобанов: Българската икономика се върна 10 години назад

- Доцент Чобанов, държавните помощи продължават и през 2023 година в страните от Европейския съюз и в частност в България, но разходите на правителствата не успяват да намалят инфлацията. В същото време бизнесът се въздържа от инвестиции, намалява работни места. Къде е сбъркана системата, че не дава като резултати първоначално прокламираните политически обещания?
- Силното ускоряване на инфлацията през 2022 година, включително и в развитите страни от ЕС до нива, немислими преди няколко години, изведе на преден план защо основната цел на централните банки трябва да бъде стабилност на цените. Необходимостта да се поддържа ниска инфлация, която няма големи колебания. Основната причина е, че по този начин се създава предсказуема икономическа среда, в която и фирмите, и хората, могат да си планират спокойно дейността, да си предвидят инвестиционните проекти. Да знаят или поне да предполагат с голяма степен на увереност, с какви цени ще се сблъскат през следващите няколко години, с какви цени ще се реализират стоките или услугите на компаниите и какви цени ще трябва да понасят потребителите. Когато инфлацията е висока, както това продължава да се случва, не може да се планира нормално дейността и от там става нормално фирмите да не планират инвестиции, тъй като средата е силно непредсказуема. За съжаление вече започва да се случва и да се намаляват и работните места. Съвсем накратко, несправянето на държавите е основно поради факта, че тези помощи нямаха конкретна целева група. Те не бяха таргетирани, а бяха просто, за да се покаже, че се предприема някаква дейност, да се покаже, че държавата иска да помогне, но с липсата на ясна стратегия и фокусиране на помощите се стигна до тук. Към ликвидността, която до момента централните банки изливаха в икономиките, в последните месеци се добави и ликвидността, която държавата излива в икономиката под формата на помощи и това допълнително допринесе за повишаване на инфлацията, вместо да я овладее. 

- Може ли държавата да бъде гарант за цените на стоките от първа необходимост, например? Реалистично ли е да очакваме работещи мерки в тази посока?
- Доказано е и в теорията, и в практиката, че всяка административна намеса в цените и в ценовия механизъм води дългосрочно до по-високи цени. Много трудно с подобна директна намеса като поставяне на таван на цените, таван на добавки, маржове на печалба, може да се постигне реална икономическа цел. Много по-важно е какво ни показва това повишаване на цените. Трябва да разчетем нормалните сигнали, които идват от тази толкова важна икономическа променлива, която засяга живота на всеки един от нас. За да се покачват толкова много цените, да не могат да се овладеят, да продължава нарастването им, това означава, че има някакви структурни проблеми в икономиката. От една страна, самата цена и нейната промяна е индикатор за липсата на достатъчно конкуренция, ако говорим конкретно за нашия пазар. А от друга – може би наистина производителността ни е по-ниска. Когато е по-ниска производителността, ефективността също е по-ниска и тогава, като част от цената се включва тази неефективност. Неефективността увеличава цените, тъй като ние сме много трудоемки, много енергоемки и като цяло ресурсоемки. Всички тези показатели като части от цената, когато се съберат, и когато има импулс да се увеличават по линия на заплати, по линия на по-скъпи суровини, на по-скъпа енергия, тогава цените реагират. Но основният проблем продължава да бъде конкуренцията. Трябва да си отговорим на въпроса достатъчно конкуренция ли има на българските пазари, имат ли те достатъчно дълбочина и държавните органи вършат ли си работата пазарът да е по-конкурентен, а не обратно. Дали няма държавни органи, които с действията си пречат на това, да имаме достатъчно конкуренция, като не се допускат по-ниски цени на пазара. Работещите мерки в тази посока трябва да се фокусират върху анализ на структурните ни проблеми и от там какви структурни реформи трябва да се предприемат, за да се намали неефективността и да имаме по-рационално поведение и по-висока конкуренция на пазарите. Само тогава може да очакваме, че инфлацията ще се успокои и ще имаме нормални инфлационни нива. 

- Бихте ли анализирали сериозността на структурната криза в икономиката - намаляват часовете за заетост, логистичните, транспортните фирми намалиха рязко оборотите от началото на годината, спада потреблението на горива. Кои са основните предизвикателства през следващите месеци за европейския бизнес?
- Това, което се случи и в предходната година и с войната в Украйна, и поради факта, че европейската икономика трябваше да се пренастрои към нови енергийни източници, увеличавайки дяла на зелената енергия, постави много важни структурни въпроси – колко бързо ще може да се направи този преход, на каква цена и какво ще е отражението върху самата европейска икономика. Това увеличи очакванията, че основни развити страни в ЕС може да изпаднат в рецесия и постави въпроса как ще изглежда новият икономически модел в Европа, на фона на това, че все още не е осигурено напълно заместване на тази по-евтина енергия, която ЕС получаваше. Поради тази причина е нормално в момента да продължи да спада икономическата активност, икономическият растеж да се забавя. Тази тенденция ще продължи и през настоящата година, като ще се съчетае с повишаване на лихвените проценти , което е неизбежно от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това естествено ще увеличи цената на финансирането, ще забави растежа и на кредитирането и допълнително ще подтисне инвестициите. Тази част от икономическият цикъл ще се изживее рано или късно, но по-важно е структурно каква е европейската икономика. А тя към момента не изглежда достатъчно добре и трябва в развитите европейски страни да погледнат по-ясно и по-категорично на структурните си проблеми, които до голяма степен бяха маскирани от правителственото финансиране. Тогава, когато плащаш по-ниски лихви по държавния дълг, можеш да си позволиш той да продължи да расте, без да предприемаш структурните реформи, които са необходими. Този период приключва и с намаляването на програмите на ЕЦБ в това отношение, и с увеличаването на лихвените проценти. Сега е моментът правителствата да се вземат в ръце и да направят необходимите реформи. В противен случай ни чака по-продължителен период на подтиснат икономически растеж. Видяхме, че дори преди коронакризата, много малко бяха годините, в които растежът на ЕС се ускоряваше – не повече от 3-4 години. Цикълът се скъси и така и не се преодоляха проблемите от глобалната икономическа криза от 2008-2009 година. 

- Какво виждате като специфичен проблем при сегашната ситуация в сравнение с кризата от 2008 година?
- Основният проблем, основната разлика е много по-високата инфлация, която се наблюдава сега и това, че много години самите правителства се финансираха в тази среда с ниски лихвени проценти, което ги демотивира да извършват реформи. Сега правителственият дълг е много по-висок, цената на финансирането му ще продължи да расте и това ще е сигналът, включително този път отново идващ от финансовите пазари, че правителствата трябва да направят реформи. Високата инфлация и непредсказуемата среда допълнително затрудняват провеждането на икономическата политика и постигането на добри резултати. 

- Крие ли опасност високият държавен дълг за частния бизнес?
- Да, особено в ситуация, когато започват да нарастват лихвените проценти и банките започват да са по-малко склонни да поемат рискове. Това е така нареченият „ефект на изтласкването“, в който държавният дълг изтласква частния дълг. Банките все още могат да приемат, че държавният дълг е по-малко рисков като инвестиция в сравнение с частния сектор, ще предпочитат да финансират правителствен дълг вместо да финансират компаниите. Така финансирането на държавата ще измества финансирането на частните инвестиционни проекти в икономиката. Забавянето на частните инвестиции ще води до проблеми и пред икономическия растеж. В една такава среда, в която банките ще са по-малко склонни към поемане на рискове и ще предпочитат правителствен дълг, съответно ще забави кредитирането на частния сектор и може да предизвика допълнителни проблеми. 

- Нека да погледнем към българската икономическа среда - до колко родният бизнес ще съумее да не прави съкращения на работни места, а едновременно с това да увеличи инвестициите?
- И в България е много важен фактор високата инфлация, която затруднява нормалното планиране на икономическата активност. Другият важен фактор е чисто политически – невъзможността в няколко парламента политическите сили да създадат нормално функциониращо редовно правителство, което да има ясна програма и да обърне внимание на бизнес средата. Това, което трябва да се направи, е да се постигне съгласие и да се създаде редовен кабинет, който да фиксира първите няколко месеца от работата на парламента. Да се фиксира рамката за бизнес средата и компаниите да са наясно при какви регулаторни условия  ще работят през следващите няколко години. Съответно така фирмите ще могат по-лесно да планират дейността си. В противен случай тези два структурни проблема по отношение на заетостта и инвестициите са много сериозни и трудно ще успеем бързо да ги разрешим. Ако погледнем каква беше ситуацията на българския трудов пазар преди глобалната криза – имаше значително по-голям брой хора. Всъщност, реално заетите сега са между 300 000 и 500 000 души, спрямо този период от преди 2008 година. Ние сме загубили един голям икономически потенциал. Частните инвестиции в реално изражение продължават да намаляват. Струва ми се, че когато излязат окончателните данни за Брутния вътрешен продукт (БВП) за 2022 година, частните инвестиции ще бъдат много по-ниски от предходната година, а може би нивата ще бъдат по-ниски и от 2012-2013 година. Разбирате, че се връщаме повече от 10 години назад и след това какъв период ни е необходим занапред, за да преодолеем подобно голямо изоставане, да преоодолеем подобно декапитализиране на икономиката. Българската икономика ще има сериозни структурни проблеми.

- В последните седмици читатели на "Труд News" обърнаха внимание на случаи на фалити на земеделски стопанства, малки фирми са изправени пред неплатежоспособност заради високи разходи, а домакинства теглят заеми за битови сметки и текущи нужди. Колко дълго ще наблюдаваме подобни тревожни сигнали?
- Опасявам се, че те сега започват и такива сигнали ще се развиват през годината, защото различни икономически индикатори вече подсказват тази тенденция. Знаете, че просъществувалият недълго редовен кабинет през 2022 година, създаде поражения на икономиката и на фиска, но управляващите много се хвалеха, че сме шампиони по индекс на промишленото производство, какви блестящи перспективи имаме пред българската промишленост и ред други. За съжаление, ако погледнем сезонно неизгладените данни за декември 2022 година, ще видим, че промишлеността нараства едва с 1 процент и това е много сериозно забавяне. Причините са липса на конкретна визия, сбъркана икономическа политика, сбъркани мерки и липса на целеви групи за тях, както и изливане на средства, които са нереформирани и поради тази причина следващата година перспективата е да продължи да се забавя това развитие. Може да стигнем и до отрицателни на годишна база изменения на този индекс, т.е. да спада промишленото производство. Нещо повече, строителството, което дава представа за ситуацията по отношение на инвестициите, в края на 2022 година е с 4,3 процента по-ниско, отколкото за същия период на предходната година. Всички тези сигнали показват, че се влошава икономическата среда и затова имаме основание да очакваме доста по-нисък икономически растеж от този през 2022 година, който вероятно ще е от порядъка на 3,2-3,3 процента.

(в. Труд, 22.02.23 г.)

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Политика за поверителност