Година преди европейските избори държавите членки са изправени пред сериозна икономическа криза, инфлационни процеси и мигрантски натиск. Трябва наистина час по-скоро да приемем европейската регламентация, целяща да установим система от ясни правила за легален достъп до Европа, казва съпрезидентът на АЛДЕ Илхан Кючюк пред „Труд news”. Вместо фокусът ни да бъде спирането на мигрантите, да приложим мерки осигуряващи логистична, структурна и финансова подкрепа за местните власти, в усилията им за интеграция, посочва евродепутатът.
- Господин Кючюк, за втора поредна година сте домакин на международен форум в София EU MEETS THE BALKANS, акцентирате върху необходимостта от интеграцията на Западните Балкани в ЕС, но в същото време един от основните въпроси пред държавите от региона, в това число и България, е огромният миграционен натиск от Афганистан, Близкия Изток, Северна Африка. Колко бързо Брюксел може да реагира не само с помощ, но и със сътрудничество с местните власти?
- Въпросът за убежището и миграцията е един от тези въпроси, с които нито една държава в Европа - колкото и силна да е тя, не би могла да се справи сама. Ето защо Европа има своята обща европейска система за убежище. На практика обаче миграционната криза през 2015 г. показа слабостите на системата - неравномерния натиск концентриран по външните граници, различното третиране на търсещите убежище, което доведе до нерегламентирани вътрешни премествания и т.нар. „пазаруване на убежище“, ниският процент на връщания на нямащите право да останат на територията на ЕС.
Всичко това изведе на преден план необходимостта от подобряване и хармонизиране на отговорностите, процедурите и стандартите за предоставяне на убежище и още в предния мандат бе направен опит за преразглеждане на правилата. След като се достигна до блокиране от държавите членки, работата по преработената версия, известна като Нов пакт за миграцията и убежището, започна отново под егидата на настоящата Комисия.
Новите правила проправят пътя към система, основана на солидарност и споделяне на отговорностите, по-ефективни гранични процедури, засилени партньорства за сътрудничество с трети държави на произход и транзит. Новият Регламент за управление на убежището и миграцията ще улесни координацията между държавите членки, предоставяйки адекватен механизъм на ЕС за солидарност в подкрепа на държавите членки, подложени на миграционен натиск. По отношение на бързото реагиране, ключово е и предложението за Регламент за справяне със ситуации на криза и форсмажорни обстоятелства в областта на миграцията.
Този нов инструмент ще въвде конкретни инструменти за държавите на първа линия, слагайки край на мерките и решенията ad hoc в случаите на извънредно масово навлизане на граждани на трети държави. Предвидено е задължение за държавите членки да повишат равнищата си на готовност, като по време на криза те ще разполагат с повече гъвкавост, за да се справят с увеличения брой пристигащи и мерки, укрепващи граничните процедури.
Важен елемент е заложеният бърз и ефективен механизъм за солидарност, включващ ускорени процедури за кандидатите, бягащи от военни конфликти, и тяхното преместване между държавите членки. Приемането на стройна система от правила, в която стъпките са предварително разписани, а не обект на преговори, когато кризата е вече налице, осигуряването на нужната подготвеност и координация между държавите-членки и граничещите с тях държави в нашето съседство е единственият начин за бързо реагиране и справяне в трудна ситуация. Парламентът вече прие своята позиция през април, сега трябва да започнат преговори със Съвета, за да приемем реформата на ЕС в областта на убежището и миграцията до 2024 г. и сложим край на хаоса в общата ни система.
- Националистическите настроения са нещо много обичайно за нашите географски ширини - в кои райони са най-невралгичните точки и виждате ли реална воля в политиците да предотвратяват конфликтите и разделенията?
- Съществуват особени политически субекти, които през последните няколко години станаха популярни в Европа именно с националистическите настроения и острата реторика. Най-често те са със съмнителен произход и финансиране и определят себе си като националисти, евроскептици и пазители на националното достойнство.
Факт е, че те целят единствено разделение на европейското единство и влизат в полето на популистките игри, които в краткосрочен план печелят публика и гласове, но същевременно са и основен носител на разделението на обществото. Голяма част от избирателите на този тип политически формации са антисистемно настроени. Единственият начин да имаме солиден регион, без нестабилност и конфликти от това естество, е помирението на региона чрез процеса на европейска интеграция.
От създаването на Съюза до наши дни се намираме в период, наситен от различни по своя характер кризи (постпандемична ситуация, война на територията на Европа и инфлация), които изискват различен подход. Тези предизвикателства обаче освен обединение в Европа, доведоха след себе си и до възхода на популизма, дезинформацията и престъпленията от омраза, които застрашават основния фундамент на Европейския съюз, а именно зачитането на правата и свободите на всеки гражданин.
- Съвсем наскоро имахме скандален случай с български евродепутат - колегата Ви Андрей Ковачев от ЕНП/ГЕРБ, когото властите в РСМ не допуснаха в страната. Какво не иска, или пък не може да разбере Скопие по пътя за Брюксел?
- Абсолютно неприемливо е недопускането на евродепутата Андрей Ковачев, отишъл с намерението да почете обща памет. Във връзка с този безпрецедентен случай, смятам, че Министерството на външните работи реагира навременно с изразяване на позицията, че заявените претенции за европейска интеграция на Северна Македония изискват най-малкото преустановяване на провокациите към България, българите и представителите на европейските институции.
От друга страна, разбира се, стои въпросът, че има и външни фактори – хора и от двете страни на границата, които работят в посока България и Северна Македония да не са в добри отношения. Тази изострена и напрегната ситуация не допринасят по никакъв начин за европейската интеграция на Република Северна Македония, както и за развитие на добросъседските отношения между двете държави.
Европейският съюз и неговият генезис е разказ за самото обединение. Това е най-ярката картина, която обрисува успешното преодоляване на гордостта и различията, в името на мира, просперитета и заедността. Смятам, че именно този път трябва да е пътят напред и за България и Северна Македония. Двете страни трябва да задълбочат добросъседските си отношения и да се стремят към интеграция на региона в Европейския съюз. Въпреки всичко, ние ще продължим да насърчаваме двете страни да водят диалог и да работят за съвместното европейско бъдеще.
- Правителствата в региона търсят решения за безработицата, за икономическия растеж, дълговете на държавите, в това число и в ЕС растат - тежките реформи ще предизвикат недоволство сред хората и се избягат, но склонни ли сме в ЕС да правим компромиси към нови членове само по политически съображения?
- Компромисите са правилният път само, когато те са резултат от диалог и общи отстъпки, в името на по-добро съвместно действие и разбирателство . Компромисите единствено по политически съображения, в стил quid pro quo, или услуга за услуга, особено компромисите с европейските принципи и ценности са недопустими не само спрямо кандидатстващите за членство държави, но и за тези, които вече са част от общия ни Съюз.
Но именно тук се корени и различното, много по-твърдо и безкомпромисно третиране спрямо държавите в процес на преговори. Ако иска да бъде отговорен и предсказуем партньор, Европейският съюз трябва да съумее да отстранява вътрешните си проблеми и да реагира адекватно в случаите на систематични нарушения от държава-членка. Това би затвърдило доверието между съставящите Съюза държави и би преодоляло опасенията спрямо последващи разширявания и присъединяване на нови страни, предоставяйки повече гъвкавост и разбиране.
- Западните Балкани често влизат в риториката на представители от Западна Европа като символ на корупция и организирана престъпност - кои са най-ефективните механизми, с които ЕС може да окаже помощ на институциите?
- На територията на региона съществуват редица проблеми, които са незаобиколим фактор, който превръща страните от Западните Балкани в уязвими. Това са липсата на възможности за заетост, корупцията, дезинформацията, елементите на завладяване на държавата, неравенството и външната намеса на недемократични режими. Корупцията и организираната престъпност са уродливо явление, което със сигурност не помага на обществените отношения.
Европейският парламент има много ясни индикатори за наблюдение както на организираната престъпност, така и на борбата с корупцията. Неслучайно и докладите на Комисията, и политическите позиции на Европейския парламент отчитат или напредъка, или отстъплението в борбата с корупцията и организираната престъпност. Много пъти обаче се поставя въпросът за обвързването на средствата, които се дават от ЕС в борбата с тези явления. Това е тема, която ще бъде развита и през следващите години.
- Ще Ви върна на проблема с бежанците, защото влизаме в годината преди европейските избори - как ще аргументирате мигрантската политика, при положение, че радикални формации по целия континент призовават за затваряне на граници, а знаете сам, с наближаването на вота, тези гласове ще станат още по-шумни?
- Опасността от гласовете на популизма е, че дават лесно смилаеми „отговори“, които не отчитат реалността с поглед в дългосрочен план и амбиция за намиране на трайни решения. Затварянето на граници и изграждане на стени не са ефективен отговор на миграционните потоци. Няма просто решение, противно на това, което популистите искат да ни внушат. Истината е, че в търсене на оцеляване хората винаги намират начин.
Същинските въпроси са - имаме ли достатъчно уредена система на миграция и убежище, система изградена на ясни правила, която е способна да идентифицира кой има право на закрила, за която е ясно че не може да бъде заобиколена? Достатъчно ли са усилията за разбиване и наказване на мрежите за трафик на хора? Осъществяваме ли ефективно връщания на тези, които нямат право да останат на територията на ЕС?
Имаме ли адекватни алтернативни легални пътища за трудова миграция в ЕС? Работим ли за подобрена рамка на партньорства със страните на произход и транзит? Адекватни ли са мерките ни за интегриране и включване на пазара на труда, а не на социалната система, на мигрантите? В отговор на тези въпроси трябва да намерим решенията на пъзела миграция, защото другата трудна истина е, че сектор “Население” към департамента на ООН за икономиката и социалните проблеми предупреждава, че населението на Европа намалява все повече и към 2050 г. се очаква в някои страни, сред които и България, да намалее с до над 20 процента, подлагайки социалните ни системи на изпитание. Поддържането на икономическия растеж в Европа ще бъде огромно предизвикателство, на фона на застаряващо население, докато другите континенти продължават да растат.
Антимигрантската реторика и политики, изграждани над страховете на хората са заравяне на главите ни в пясъка, вместо да търсим възможности да превърнем миграцията във фактор на икономическия успех в Европа. Трябва наистина час по-скоро да приемем европейската регламентация, целяща да установим система от ясни правила за легален достъп до Европа, които да се спазват стриктно и безкомпромисно и вместо фокусът ни да бъде спирането на мигрантите, да приложим мерки осигуряващи логистична, структурна и финансова подкрепа за местните власти, в усилията им за интеграция.
- Шенген и Еврозоната са двете "вечни теми", с които от парламентарната трибуна на Народното събрание започват или свършват много изказвания. И ако за Еврозоната имаме сериозна пречка с натрупания свръхдефицит, то Шенген изглежда повече като политическа бухалка. Така ли е?
- Интеграционния ни процес ще бъде завършен когато България и Румъния станат част от Еврозоната и Шенген. Да, България е покрила техническите критерии за членство и да - голяма част от аргументите на Австрия и Нидерландия са политически. Но разумната самокритичност изисква да не се залъгваме, че България е жертва единствено на несправедливост по този въпрос.
Затова не бих казал, че Шенген се използва като политическа бухалка. Шенген е въпрос най-вече на политическо доверие и увереност на страните от това пространство във всички останали участници в него. За да дадем смислени гаранции за такова доверие е необходимо силно политическото лидерство и постигането на национален консенсус, така че да покажем на международните си партньори стабилност, визия и твърдо отстояване на държавния ни интерес. Не можем да продължаваме сами да си пречим за Шенген. Нужна е политическа отговорност, разум и диалог, в името на България и всеки един от нас.
