Водещ: С повече дипломатическа куртоазия започна посещението на водената от премиера Димитър Ковачевски македонска делегация. Направени бяха и първите двустранни срещи. Външните министри се обединиха около мнението, че директните и интензивни контакти между двете институции са правилният път в посока намиране на взаимноприемливи решения на отворените въпроси. Такава непреводима на смислен език констатация със сигурност ще направят и премиерите. Въпросът е, че никой не казва, как ще бъдат намерени взаимноприемливите решения на отворените въпроси и по-важното – кои са взаимноприемливите решения. Започват ли реални преговори България и Северна Македония за решение на двустранните проблеми? Или надлъгването продължава? Наш гост е Илхан Кючюк, постоянен докладчик в Европейския парламент за Северна Македония и председател на Партията на европейските либерали. Г-н Кючюк, какви реални действия и какви реални резултати, за да излезем от политическия фризер, очакваме от началото на тези разговори и най-вече от съвместното правителствено заседание във вторник?
Илхан Кючюк: Първо, трябва да бъде подкрепен подходът, който сам по себе си показва, че търси възможности за решаване на въпросите, които не са леки, безспорно имат и много емоционална натовареност. Но това трябва да бъде казано още от самото начало. Второ, задължително трябва да бъдат потърсени различни варианти за решаването на вече конкретните измерения на проблема, който е очертан в пет точки, плюс още една – правата на българските граждани в Република Северна Македония. По отношение на конкретиката на петте точки аз не мисля, че има голямо разминаване между двете страни. Може да бъде намерено решение. А по едно – най-лесното, беше намерено бързо решение, обявено миналата седмица в Скопие. Оттук нататък ми се струва, че най-болезненият въпрос е около единицата – около правата на българските граждани. Тази сутрин ми направи добро впечатление изказването на външния министър на Северна Македония Буяр Османи, който каза, че има такава възможност да предложи реалистично разрешаване на този въпрос. Вероятно, ако трябва да се задълбочим малко повече към този проблем, няма да бъде лесно да се намери решение в близките няколко месеца, дори бих казал година и две, защото македонското общество, колкото и да се говори, че има такъв консенсус, когато въпросът мине на политически дискусии, трудно би се намерил такъв консенсус. А и в Народното събрание там няма такъв, защото за промяна на Конституцията се изисква мнозинство от 2/3. И нека да не се заблуждаваме – всяка една поправка в Конституцията на която и да е държава не е лесен въпрос. Вероятно трябва да се изключи вариантът, че бързо може да се случи.
Второто обаче, което също е притеснително, е да се даде огромен срок, дълъг срок в рамките на преговорния процес. Този срок в една методология, макар и много по-динамична, каквато е настоящата, може да бъде шест, седем, осем, десет години и това не работи в посока на динамизиране на разговорите. Струва ми се, че България трябва да потърси европейско решение на този въпрос и той може да бъде в някой от клъстерите – преди затварянето му или преди отварянето на следващия. Там могат да бъдат потърсени по-конкретни измерения. При всички случаи това е една от най-важните теми, която ще трябва да се решава, и то много отговорно.
Водещ: Т.е. ако ви разбирам правилно, г-н Кючюк, вие предлагате Северна Македония да започне преговорите за членство и при затварянето на съответните глави – може би тази за правата на гражданите, тогава вече България да си постави своите изисквания и евентуално дотогава, докато не се изпълнят, преговорният процес да не продължава. Така ли да го разбирам?
Илхан Кючюк: Ако сложим на масата три неща: първо – доброто желание, което трябва да бъде налице, второто е политическото решение, което трябва да бъде взето и от двете страни, и разбира се, третото е европейската гаранция, защото Северна Македония иска да бъде част от Европейския съюз, а ние сме част от Европейския съюз и най-доброто място да бъдат закрепени тези отношения, е в рамките на преговорния процес. Преговорната рамка дава тази възможност и необходима гаранция.
Междувременно мога да кажа, че съществуват такива практики за поставяне на такова условие за събитие, което ще се случи в бъдещ обозрим срок. Имаше подобна дискусия по време на присъединяването на Словения. Италия беше поставила въпроса достатъчно ясно, мисля, и остро. Има такава хипотеза и в преговорната рамка на Сърбия. Т.е. европейски решения има. Тук трябва да се върнем към добрата воля, към това да бъдат направени правилните неща и в крайна сметка това не е просто един исторически спор, а това е въпрос, който трябва да бъде взет от политиците, решението му е в ръцете на политиците.
Водещ: Вие сте постоянен докладчик в Европейския парламент за Северна Македония. Каква формулировка според вас би могла да бъде постигната с македонската страна?
Илхан Кючюк: Нито един договор не е съвършен сам по себе си, включително и този между Гърция и Северна Македония. Преспанското споразумение е еднакво неодобряван и в Гърция, и в Северна Македония. Договорът 2017 г. даде огромна възможност за България да отвори болезнените теми, които нямаше как да ги отвори, ако не беше подписан. Той не решава всички въпроси, но е добра, широка основа за започване на разговор по всички тези значими и много наболели и наситени с огромна степен на емоция и на исторически факти, на моменти и на исторически интерпретации теми. Т.е. нека да погледнем малко по-конкретно, нека да погледнем обаче и малко по-оптимистично. Ние искаме да се борим с езика на омразата, който е на всеки гражданин. Дали сме успели да го направим това за всеки гражданин в България? Или ние искаме да се преборим с езика на омразата, който е институционално леещ се от една или друга медия, финансирана с държавни средства, или от политическата трибуна, за която трябва да носят отговорност политиците на една или друга държава? На мен ми се струва, че второто е по-важното и то е по-обозримото и по-възможното. Защото ако си поставяме за цел да се преборим с всички недъзи на демокрацията – те и в България, и в много европейски държави съществуват такива, безспорно и ще ни е необходим дълъг период от време.
Водещ: В какъв срок вие виждате решаването на тези въпроси?
Илхан Кючюк: Решаването на срокове винаги крие съществен риск и те трябва да се изпълнят. И ако не се изпълнят съответните срокове, винаги вие, журналистите, започвате да задавате въпрос...
Водещ: Защо не се изпълняват?
Илхан Кючюк: Точно така. Изминаха шест месеца, какво се случва?
Водещ: Няма нищо. Защо?
Илхан Кючюк: Защо не се изпълняват? Няма нищо, което беше обещано. От друга страна, поставянето на срокове може да има и положителна роля.
Водещ: Дисциплинираща най-малкото?
Илхан Кючюк: Точно така. Дава възможност на страните да работят много по-стегнато и да търсят реализирането на цели, отколкото да се впускат в обяснения, които разводняват разговора, или най-малкото ни отдалечават от съответните цели. За някои от тези въпроси, като разговорът за историята, като това да бъде премахнат езика на омразата, като това резултатите от Историческата комисия и Мултидисциплинарната комисия да бъдат отразени по адекватен начин в учебниците по история, ще отнеме доста време. Впрочем, нека да припомня нещо – на нас този разговор ни е много по-труден. С гърците им беше по-лесно на двете страни, и на македонците, и на гърците.
Водещ: А защо им е било по-лесно, г-н Кючюк? Защо им е бил по-лесен на македонците разговорът с гърците?
Илхан Кючюк: И на двете страни, и на гърците с македонците, и обратното, на македонците с гърците. Защото успяха да разделят двете неща. Защото успяха да кажат: ние не сме имали нищо общо; живели сме в една среда, в която ни е било насаждано – и това беше наративът на македонците, трябваше да го признаят – че сме имали нещо общо; ние не принадлежим към тази цивилизация, за която сме имали претенцията, че принадлежим, т.е. това не е било смислено, не е било съдържателно, не е било вярно. И така въпросът се решава по-лесно. От тук обаче трябва да докажем, че сме имали много общи неща. И как историята и геополитиката е повлияла повратно на двата народа да се чувстват толкова разединени, когато са били толкова близки. Този процес иска много по-дълбоко разбиране, изисква и много повече време. Не е нещо, което може да бъде отрязано от днес за утре и то да получи своя живот самостоятелно. Ако търсим такъв подход, няма да го намерим, нито пък ще успеем да убедим останалата страна в правотата на нашата собствена позиция. Това, което България трябва да направи, е да се държи като отговорен член на Европейския съюз, да преговаря в рамките на това, за което вече започна да се преговаря с македонската страна, да се върне много активно, както в момента се прави, на масата на преговорите, с необходимия акт на дипломацията, с уважение към консервативността на този подход, че той ще даде своето развитие и резултат, и разбира се, да подпомага целия регион с уникалния си български етнически модел, с опита си, който го има. Вече 15 години с този модел сме в Европейския съюз. Да, на моменти ние не сме доволни от това, което постигнахме, не покрихме очакванията на собствените си граждани, на моменти не покрихме собствените си очаквания. Но това е опит, който може да бъде използван. Можехме да направим някои неща по-добре за нас, българските граждани, и това може да го споделим с хората отвъд границата. Всичко това е ресурс, който трябва да бъде използван, за да може България да има подобаващо това място на значим фактор в региона.
( "Фокус",25.01.22 г.)
