Не вярвам да получим средства по плана за възстановяване до края на годината - преговорите с ЕК се водят трудно заради липсата на редовно правителство и на ясна позиция за реформирането на сектор “Енергетика”, казва в интервю евродепутатът от групата на “Обнови Европа”/ ДПС

- Г-н Кючюк, как в Европа гледат на това, което се случва в България - притесняват ли ги тази нестабилност, невъзможността на втори парламент да излъчи правителство, трети избори в рамките на една година?

- Реакциите са различни - от учудване до неразбиране на случващото се. Разбира се, че европейските институции биха предпочели да работят с редовно правителство и функциониращ парламент. Това винаги дава по-голяма сигурност и предвидимост.

- Фатално ли е забавянето на плана за възстановяване - само две държави не са го внесли, едната от които е България, а останалите вече си харчат парите? Ще получим ли все пак средства до края на годината?

- Дизайнът на плановете за възстановяване и устойчивост целеше две неща - средствата целево да отидат в икономиките на ЕС и това да се случи по максимално най-бързия начин. Правителствата на България не успяха да фокусират плана, т.е. да отворят широка дискусия с представителите на бизнеса, университетските и научните среди. Преговорите с ЕК се водят трудно заради липсата на редовно правителство. Още по-усложнена е ситуацията, защото нямаме ясна позиция за реформирането на сектор “Енергетика”. Ако трябва да отговоря директно на вашия въпрос - не вярвам.

- Какви са прогнозите ви за следващия парламент, като гледате конфигурациите, които се очертават? И какви са очакванията ви от новия проект “Продължаваме промяната”?

- Видно е и от последните социологически проучвания, че ще имаме парламент, който представлява различните интереси в българското общество. Избирателят не дава мнозинство на нито една политическа партия, неговото послание е: ,,така мислим ние, натоварваме вас - политиците, с отговорността да изработите план, който да изведе страната от тежките кризи”. Но политиците си позволяват на два пъти арогантно да игнорират волята на избирателя, изпращайки го на поправителен. И какво очакват - партиите на промяната, за такива се определиха самите те, а в днешни дни с новата куха фраза “почтените” да имат мнозинство?! Е, няма да имат! Защото това не е смисълът на политиката - да отречеш едни, защото не ги харесваш. Смисълът на политиката е да намериш работещи решения. Затова и цяла Европа изгражда коалиции на тази основа. Новите проекти, ако не променят технологията на правене на политика, а само лицата - то това не е промяна.

- Ще успее ли 47-ото народно събрание да сформира правителство? По време на дискусиите по актуализацията на бюджета Йордан Цонев къде на шега, къде сериозно заяви, че ГЕРБ, БСП и ДПС - системните партии, ще съставят кабинет, след като тези на протеста не искат.

- Трябва да се сформира правителство. Противното означава неуважение на вота на избирателя. Това предлага ДПС - да се състави редовно правителство, а това означава преди това да се премахнат изкуствено създадените червени линии. Какво ще предложат “почтените” или “партиите на промяната” - да питаме избирателя още веднъж, и така, докато се нагласи резултатът по начин, по който на тях им харесва? Това е безотговорно. Нека да ви дам един пример - преди месец групата “Обнови Европа” прие политическа декларация, с която се призовават ЕНП и “Социалистите и демократите” да се присъединят към управлението на Европа през следващите 3 години. И преговорите по подписването на декларацията са пред финализиране. Това е европейският модел за правене на политика, за който говори г-н Цонев.

- Кирил Петков и Асен Василев не изключиха сътрудничество и с ДПС и ГЕРБ в следващия парламент, но с условие, че признаят за корупционния модел на управление в последните години. Възможно ли е да работите заедно, след като в този парламент неведнъж от депутати от ДПС се чуваха критики по адрес на Петков, дори нападки с препратки към филми като “Лице назаем”?

- Критиките бяха по същество - за незаконно изготвения “черен списък”, за двойното гражданство на Кирил Петков и т.н. За да коментирам едно бъдещо взаимодействие, трябва да видим програма, кадрови потенциал и реални цели в политиката. На този етап твърде малко знаем по тези въпроси. Чуваме по-скоро поставяне на ултиматуми от екрана. - Кога ДПС ще каже кандидата си за президентските избори? Знам, че няма да разкриете име сега, но кажете поне какъв е профилът на човека, когото ще търсите? Предстои да вземем решението си в близките дни. Определено трябва да бъде демократ, защитник на универсалните човешки права и свободи. Много е важно бъдещият президент да разбира ролята на президентската институция в рамките на една република с парламентарно управление.

- ДПС вече е в явна война с Румен Радев. А вие, евродепутатите на движението, изпратихте писмо до всичките си колеги за поведението на президента и за въпроса, който той зададе на Карадайъ за родината. Имаше ли отзвук от тях?

- Думата “война” не е част от нашия политически речник. За съжаление, президентът не осъзна социалния капитал на нацията и поради това не успя да се превърне в медиатор на обществените процеси. Без да преувеличавам, по тази тема получихме много реакции. Въпросът, който найчесто ми се задаваше, е: Как изобщо един държавен глава може да си позволи да зададе такъв въпрос? И това се случва в страна - член на ЕС.

- Защо по време на дебатите в ЕП по закона “Магнитски” обявихте, че санкциите, наложени по него на Делян Пеевски, са несъстоятелни, и видяхте атака от кръга “Капитал”?

- Заради обвиненията, които бяха отправени към г-н Пеевски. А те са абсолютно несъстоятелни и това всеки ден се доказва от отговорите на националните власти. Второ - определени лобисти говореха, че са участвали в процеса, въпреки че те формално нямат място. И трето - една от влиятелните фигури от този кръг буквално преди оповестяването на санкциите съобщи, че “очаква благи вести от САЩ”. Всичко ни навежда на мисълта, че санкциите са изфабрикувани в офисите на Прокопиев. Това, което аз и моите колеги правим, е да разобличим олигархичния генезис на този кръг. И отсега нататък ще го правим много активно, за да не бъдат подвеждани партньорите ни от САЩ и ЕС. И нека не си въобразява кръгът “Капитал”, че ДПС ще скъса отношенията си с Вашингтон. Точно обратно - ще ги разшири и развие. - Вие сте докладчик за ЕП за Северна Македония, срещахте се с премиера Зоран Заев и изразихте надежда диалогът на Скопие да бъде възстановен с новото българско правителство.

Вярвате ли, че интересите на България ще бъдат защитени, или Великите сили ще окажат натиск върху страната ни за отпадане на българското вето за членството на Северна Македония?

- Това, което съм казвал винаги, ще го кажа и сега. Трябва да се върнем към устоите на договора от 2017 г. и да възстановим изгубеното доверие. Създаде се усещане за тежка намеса на ЕС и САЩ върху България по този въпрос. Уверявам ви, че това е дълбоко преувеличено от някои среди в страната ни. Като човек, който е пряко ангажиран с въпроса, знам и още нещо - има малка възможност преговорният процес със Северна Македония и Албания да започне до края на годината. И огромна опасност - процесът по разширяването да бъде замразен за години напред, ако не се намери решение в близките месеци.

- На среща с Доналд Туск обсъдихте новите предизвикателства пред Европа, основното от които е засиленият мигрантски натиск от ситуацията в Афганистан. Какво предстои и как ще бъде овладян той?

- Въпросът ви е далеч по-мащабен от спецификата на конкретните мигрантски потоци. Ясно е, че регионът е нестабилен. Не са изключени последващи вълни - вчера това може да са били от Ирак и Сирия, днес Афганистан, утре - друга държава в конфликт. Ясно е и, че търсенето на спасение е естествена човешка реакция, а търсенето на убежище е признато от международния правов ред. Големият въпрос, който излиза на преден план, е как и дали ЕС е подготвен за следваща вълна, устойчива ли е системата ни, основана ли е на ясни правила и отговорности - между различните членове на съюза, но и по отношение на търсещите убежище. И за съжаление, се опасявам, че не сме постигнали голям напредък по отношение на справянето с такъв тип кризи. Тя ни показа ясно дефицитите на съществуващата система, начерта пътя на новите предложения, но трябва и политическа воля, за да могат те да бъдат приети.

("24 часа", 28.09.2021г.)