Халил Летифов, ДПС, председател на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Как ще работи тол системата?

Халил Летифов: Тол системата, както споменахте, трябва да заработи от 1 март. Видяхме в последната седмица, две, че има интензивни разговори между транспортния бранш и изпълнителната власт, като там основно се получава едно отлагане до 27 март. Но така или иначе на 1 март тол системата за тежкотоварни автомобили започва да работи. Отлагането, последно което видяхме от разговорите, ще бъде относно въвеждането на GPS тракерите и така наречените бордови устройства или тол-пас. Шофьорите могат да закупят своите маршрутни карти и с тях съвсем безплатно да заявят разстоянието, което ще изминат по тази маршрутна карта. Обхватът, който ще бъде включен, наистина е поне по данни на МРРБ е малко над 3000 км, което според нас е един щадящ вариант и нашата заявка в началото беше въвеждането на тол системата да бъде във възможно най-облекчения и най-щадящ вариант, поне докато тя заработи, докато транспортният бранш и бизнесът успее да адаптира своята работа спрямо новите налози, включително и тези налози, които са между една стотинка и двадесет стотинки, в зависимост от три показателя – товароносимост на автомобилите, тяхната екологична норма и вида път, който ще изминават – дали е първи клас или магистрала. Към този момент обхватът е само за двата вида мрежи – автомагистралите и първокласните пътища. Да припомним обаче, че това се случи след разговор отново на превозвачите с изпълнителната власт и премиера. Като там има един срок, в който данните на превозвачите ще се проверява дали те са достоверни. Този срок е 3 месеца. Което ще рече, че някъде към лятото ще се направи нова ревизия за постъпилите приходи и отчетените данни.

Водещ: Можете ли да ни обясните какво точно ще представляват въпросните GPS тракери?

Халил Летифов: Това ще са устройства, които ще засичат изминалото разстояние и ще изпращат данните на провайдърите, както се казва и оттам ще се засича и изминатото разстояние, и сумата, която трябва да се заплати, от една страна. Същата работа вършат и тол-пас бордовите устройства, които от вчерашните разговори разбрахме, че ще бъдат безплатни за превозвачите. И заложената такса ще бъде ревизирана, която беше предложена на превозвачите от доставчиците на услугата.

Водещ: Предполагам, ако има проблеми с бордовите устройства, шофьорите ще имат възможност да платят чрез другите два начини – маршрутни карти и GPS тракери?

Халил Летифов: Разбира се. Очаквам, вижте тук трябва да припомним, че въвеждането, предвид това започва с промяната в законодателството, беше от края на 2018 г. Основният проблем тогава беше, че в последните дни на изминаващата година бяха внесени едни предложения за промяна, които бяха от народни представители в „12 без 5“ както се казва. Тогава предупредихме, че тази тема трябва да се направи изключително отговорно. Вносител да е Министерски съвет, да се огледат всичките евентуално проблеми, които биха възникнали, да се проведат съответните разговори и да се направи една пътна карта за сроковете във времето кога какво се въвежда. В началото беше електронна винетка. Спомняме си, че там също имаше сериозен проблем, който изнерви българските граждани. Затова това бързане за внедряване без да са отчетени съответните рискове, остава поставя под съмнение както електронната винетка, така и тол системата. Ако бяха планирани по-добре сроковете, щеше да се избегне именно това напрежение и тази неяснота, която витае. Но това, което виждаме, че съгласие по отношение на тол системата и тол таксата, че тя трябва да бъде въведена като една по-справедливо средство – тези, които товарят и рушат повече, да заплащат повече. Има. Въпросът е методът и начинът, по това което се направи, защо беше необходимо да се изнервя допълнително обстановката? Така или иначе тя ще бъде въведена. Но това, което очакваме, предвид опита ни от електронната винетка, възможно е да има и други проблеми при внедряването на тол системата, която ще заработи от другата седмица. Но там ще видим. Надявам се в гратисния период, и това което беше заявено и от Агенция „Пътна инфраструктура“, че има хакерски атаки, ще успеят да се справят с всички тези неблагоприятни условия и системата ще заработи нормално. Но предвид опита, който има в последната година и половина, не е изключено отново да има различни изпитания пред самата система.

Водещ: Какви ще бъдат санкциите за шофьорите, които пренебрегнат правилата и карат без платени такси от 1 март?

Халил Летифов: Те ще се наложи да заплащат компенсаторна такса плюс съответната сума, която трябва да заплатят за изминатото разстояние. Така че по-добре предварително съответната сума да бъде заявена и платена.

Водещ: Превозвачите смятат, че тол системата е „частен монопол с държавни протекции“. Как ще коментирате това изказване?

Халил Летифов: Вижте, всеки е свободен да изразява своето мнение и да тълкува, но в крайна сметка тази система работи по определено законодателство, което е определило и Народното събрание и постановленията на Министерски съвет. Трябва да кажем, че всъщност актът, който определя обхвата и цените за изминато разстояние е постановление на МС на база чл. 3 и чл. 10 от Закона за пътищата. Така че това е изцяло държавно регулирана дейност. А дали тук има пропуски при избирането на съответните оператори - аз не мога да кажа. Но вярвам че този детайл ще се изчисти, ще има една конкурентна среда, при която превозвачите ще могат да избират всъщност своя оператор при едни пазарни условия. Това разбира се е важно, вярвам че ще се случи. Тази дейност е изключително държавна дейност от гледна точка на приходите, като знаем, че тези средства ще се инвестират отново в изграждането на нови и поддръжката на вече съществуващи пътища.

Водещ: Според вас протестите ще спрат ли, след като вече превозвачите видят тол системата в експлоатация от 1 март или недоволството ще продължи?

Халил Летифов: Аз смятам че тол системата е само една от точките, по които превозвачите протестират, защото проблемите на бранша са многопластови и доста, за съжаление. И това ги изкарва на улицата. Но това, което беше направено като заявка вчера от основните браншови организации, те оценяват разговорите и диалога, който се води. И в някаква степен, по-скоро, приемат положително развитието от последните дни. Но там трябва да отбележим, че има и ред други проблеми пред транспортния бранш, които утежняват тяхната дейност – нерегламентираните превози, различните административни тежести, които има от страна на Държавната агенция „Автомобилна администрация“ и т.н. Там са много проблемите и това допълнително изнервя транспортния бранш, въвеждането на тол системата с все още неясните правила. Затова казваме, че трябваше да има един срок, в който да се проведат съответните разговори, да има достатъчно време да се адаптират колегите от транспортния бранш. И тези разговори, провеждайки се, те да възприемат начина, тарифите, подхода и т.н.

(focus-news.net, 28.02.2020)

Въпрос от народния представител Джевдет Чакъров относно наказателна процедура срещу България заради екологичната мрежа НАТУРА 2000.

Въпрос от народните представители Джевдет Чакъров, Ахмед Ахмедов, Адлен Шевкед, Ерол Мехмед, Севим Али и Джейхан Ибрямов относно екологосъобразното обезвреждане на излезлите от употреба пестициди с изтекъл срок на годност от склада в с. Звиница, община Кърджали.

„Проблем е, че не е ясно дефиниран кръгът на лицата, които подлежат на карантиниране. Бюджетните аргументи трябва да бъдат доминиращи. Важно е да се съобразят и медицинската целесъобразност, и финансовата стабилност при вземането на окончателно решение“. Това каза пред БНР д-р Хасан Адемов, председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика.

По думите му ситуацията с коронавируса създава впечатление за противоречие между медицинската и финансовата целесъобразност:

„Медицинските аргументи не бива да бъдат пренебрегвани за сметка на финансовите… В изключителен случай трябва да бъдат карантинирани тези, които биха били най-податливи на тази инфекция – хора с хронични, с тежки онкологични заболявания“.

В предаването „Нещо повече“ Адемов подчерта, че коронавирусът не в групата на особено опасните инфекции, за които се изискват крайни и драстични мерки за изолация:

„Смъртността от коронавируса е дори по-ниска от тази при популярните вирусни и грипни инфекции. Трябва да запазим хладнокръвие и да не всяваме паника и страх. Различните мнения формират такъв страх… Масовата психоза няма да свърши работа в борбата с разпространението на коронавируса“.

Цялото интервю може да чуете ТУК.

(БНР; 27.02.2020)

“Личните лекари са тези, които познават своите пациенти. Хората, които се връщат от региони със зараза, имат хронични заболявания, компрометирана имунна система или са склонни към такъв тип инфекции, трябва да бъдат карантинирани, а не всички. Всички останали, когато имат някакви симптоми, трябва да се обърнат към здравната система".

Това коментира днес председателят на парламентарната социална комисия д-р Хасан Адемов пред журналисти за мерките за превенция от разпространението на новия коронавирус.

Само потенциалните носители на коронавируса и разпространители на заразата трябва да бъдат поставени под карантина, а всички останали, които имат някакви оплаквания, да се обърнат към здравната система, категоричен бе той. Според него Кодексът за социално осигуряване ясно казва, че може да се издава болничен лист за 14-дневна карантина, но за да не бъде претоварена системата трябва ясно да бъде определен кръгът от лица, поставени под карантина, а това да се реши от кризисен щаб.

И едните, и другите аргументи са важни и в никакъв случай не трябва да се противопоставят. Важни са медицинските аргументи, за да не допуснем разпространението на заразата в България. Важни са и аргументите бюджетът на НОИ да бъде съхранен, допълни още той.

Д-р Адемов поясни, че има риск за системата, ако всеки, който се върне от заразен регион, бъде поставен под карантина. Причината - средствата, които са определени за изплащане при карантина, влизат във “Фонд общо заболяване и майчинство”. Те възлизат на 450 млн. лв. от общо 1,2 млрд. лв.

„Оптимист съм за бъдещите взаимоотношения между Европейския съюз и Република Турция, въпреки че се намираме в деликатен период от развитието си.” Това заяви евродепутатът на ДПС/Обнови Европа Илхан Кючюк, който е част от официална делегация на Европейския парламент,  която бе на важно посещение в Република Турция. Това е първата официална мисия на евродепутати от началото на новия мандат, като в нея участие взеха председателя на Комисията по външна политика Дейвид Макалистър, както и председателя на Съвместната парламентарна комисия ЕС- Турция Сергей Лагодински.

„Република Турция е стратегически партньор за Европа и постигнатото през изминалите десетилетия не може да бъде зачеркнато с лека ръка. Напротив, нуждаем се от нов подход в нашето сътрудничество, който е базиран на честни  взаимоотношения и открит и прозрачен диалог. Това включва работа в икономическата, хуманитарната и културната сфера, но и задълбочаване на митническия съюз и визова либерализация за турските граждани“, заяви Кючюк, който е и първи заместник-председател на Съвместната парламентарна комисия ЕС-Турция по време на визитата.

Посещението имаше за цел да запознае евродепутатите с политическата, икономическата и социална обстановка в страната и региона и включваше срещи с външния министър Мевлют Чавушоглу, министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, лидери на политическите партии, кметове, академици, представители на бизнеса и на гражданското общество и журналисти.

По време на визитата в Турция евродепутатите посетиха Истанбул, Анкара и Мардин и имаха възможност да се запознаят на място с финансирани от ЕС проекти.