Културното наследство е Кодът на обединението. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, при представянето на новата книга на „Стандарт” „Чудесата на Родопите – 50 легенди”. Премиерата на уникалния том, който за първи път представя легендите за Чудесата в Родопите, се състоя на юбилейната дискусията на „Стандарт” „Бранд „Родопи” – новата визитна картичка на Кърджали и региона”, която се проведе в столицата на Родопите – Кърджали. Специалният предговор към изданието е написан от почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган.
Културното наследство е код за обединение, основа за икономически просперитет, но същевременно то изисква последователна европейска и национална политика, отговорни политически решения на всички нива на управление, гарантирано финансиране и система за квалификация както на работниците в сферата на културата, така и на нивото на общото образование за изграждане на културна грамотност. Без тези елементи на политиката, книги като тази, която ни е събрала днес, ще останат бели лястовици, самотен стон на вековната планина, отчаян опит на ентусиасти да превърнат културното наследство по нашите земи в национален ресурс.
Ето цялото изказване на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ:
Събрали сме се днес тук, в Кърджали, в Източните Родопи, за да споделим своите мисли по повод една книга, която ни пренася в света на легендите на Родопите, в съкровените вярвания, надежди, страхове, мисли на Планината и родопчанина, на предците и съвремието ни, независимо с какви идеологеми са натоварени и каква хибридизация носят със себе си – „Чудесата на Родопите. 50 легенди“.
Бих могъл да говоря за тази книга като родопчанин – отива ми. Роден съм в Родопите, израснал съм в пазвите на прекрасната планина, слушал съм песните и легендите, които се чуват в тихия шепот на склоновете и величествените гледки от които спира дъхът или край огъня у дома, където всеки е защитен, обичан и окрилен от майчината любов.
Бих могъл да говоря за тази книга като патриот, за когото Родопите са корен, дух, национален модел, гордост и мъдрост. Да, бих могъл, защото нося планината и обичта към родината в сърцето си.
Бих могъл да говоря за книгата и Родопите като модерен човек, който вижда огромния потенциал за развитие на планината и хората в модерния туризъм – културен, природен, религиозен, етнографски, спортен, здравен. Туризъм, който ще направи така, че всеки модерен европеец да се чувства културно задължен да посети Родопите и книгата, за която сме се събрали днес, е една от малките причини той или тя, или те да потърсят пътя към Родопите, да вдишат въздуха, да опитат гозбите, да се насладят на гледките, да запеят песните, да разказват легендите. Бих могъл.
Но днес искам да говоря за тази книга, събрала 50 легенди от Родопa планина като политик, като председател на национално отговорната партия Движение за права и свободи, като европейски политик, който носи отговорност и за националната и за европейската политика, за политиката на обединена Европа.
Политиката, която се основава на единството в многообразието.
Като че ли е създадена тук, в Родопите!
Тук, където Заедността е норма.
Тук, където само обединението пред силата на природата дава бъдеще на хората.
Тук, където израстваме с преклонението пред красотата на носиите, магията на песните и чудотворния свят на легендите, разказани от нашите майки, или от майката на различния. Но понякога и от идеолозите, които чрез хибридизация на легенди, митове, култура и история се опитват да моделират родопчаните.
Тук, в Родопите, от където мога като европейски политик да се обърна към обединена Европа и ясно да кажа – ние познаваме Заедността, ние я отстояваме, ние я браним, ние я превърнахме в норма на политическото ни битие, защото се учим от тези, които ни дават политическото си доверие.
За Движението за права и свободи толерантността е необходимост, единението е норма, Заедността е условие за бъдещо развитие. Точно на нея, на Заедността се основава Българският етнически модел – европейски по своята философия, съвременен със своите мерки и принадлежащ на бъдещето с възможностите, които дава за развитие на обединена и все още опитваща се да преодолее различията Европа.
Преди години (2019г. – в Каолиново) големият европейски политик и либерал Ханс Ван Бален каза „Западна Европа има какво да научи от БЕМ, основан на Заедността, чийто архитект е д-р Ахмед Доган“.
Културното наследство е кодът на обединение тук, в Родопите, в Европа, в света.
Не случайно дори, когато говорим за зеленото бъдеще на Европа се обръщаме и към културното наследство, намираме неговото място в плановете и обществената среда на модерните градове и малки населени места, черпим опит от запазените в архиви и библиотеки документи за забравени, но природосъобразни технологии, пренасяме музейните сбирки и библиотечни колекции в откритите пространства, дигитализираме артефакти, експонати, ръкописи и старопечатни книги, фотографии и документи.
Правим всичко за да направим културното наследство достъпно и видимо за всеки.
Превеждаме на европейски езици, но чуваме ли се едни други?
Културното наследство може да бъде основа за културен туризъм. Но само ако представя пълното многообразие в неговото единство, баланс и цялост. Иначе остава неразбрано за чужденеца, който е крайно чувствителен за неверния тон, фалшивата нотка и неискрените думи. Осъзнаването на многообразието на културното наследство е в основата на неговото познаване и пропагандиране или за превръщането му в туристически продукт.
Да, културното наследство е код за обединение, основа за икономически просперитет, но същевременно то изисква последователна европейска и национална политика, отговорни политически решения на всички нива на управление, гарантирано финансиране и система за квалификация както на работниците в сферата на културата, така и на нивото на общото образование за изграждане на културна грамотност. Без тези елементи на политиката, книги като тази, която ни е събрала днес, ще останат бели лястовици, самотен стон на вековната планина, отчаян опит на ентусиасти да превърнат културното наследство по нашите земи в национален ресурс.
За това, на нас ни е нужна грамотност: културна – за да пребъде културата ни, да останат живи легендите, митовете и преданията; историческа – историята в нейната фактологическа цялост, такава каквато е, без идеологизация и хибридизация; и грамотност, която да ни дава познавателната увереност да различаваме легендите и митовете от историята или обратното – да разграничим историята от легендите и митовете.
За това казах, че ще говоря като политик, който осъзнава политическата отговорност за културното наследство – на национално и на европейско ниво. Ние, в ДПС, градим политическите си послания на Заедността, предадена ни от културното наследство, но и осъзнаваме своята отговорност за неговото опазване, експониране, дигитализиране.
