УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Преди 96 години, на 31 октомври 1922 г. правителството на Александър Стамболийски издава постановление, с което обявява 1-ви ноември – ден на св. Иван Рилски Чудотворец, за ден на народните будители. На 13-ти декември същата година 19-тото обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на закона за празниците и го утвърждава като официален празник! Чества се до 9 септември 1944 г., след което е заличен по разбираеми или по-скоро по неразбираеми политически съображения! Възстановен е през 1992 г. от Народното събрание и днешните ни декларации за този светъл празник в пленарна зала са напълно естествени!
Днес е ден за почит, признателност и духовна връзка с предците ни – тези, които осъзнато са вдъхновявали и пробуждали народа през вековете. Днес почитаме незабравените духовници, просветените книжовници и непокорните бунтовници, които ни държат будни във времето. Този празник е общобългарски, неизменна част е от духовната същност на българския народ. Днес отново се връщаме към своите корени, но търсим следите си в историята с ценностите, морала, разбиранията и мирогледа на съвременния човек! Но не всички сме чели, мнозина са недочели и накрая пак не сме разчели истинските послания на достойните синове на България! Може би затова толкова трудно си прокарваме път към бъдещето! Ние осмисляме днешния ден и злободневието, но не осмисляме живота в неговата пълнота, продължителност и непредсказуемост! Не всички сме отговорните хора пред поколенията и пред изискващото съвремие, защото неистово се задържаме в полумрака на миналото и не работим с всеотдайност за споделения утрешен ден! А съдбата ни е отредила тази земя, в която живеем заедно и която с такава любов наричаме РОДИНА!
Уважаеми колеги, днес е невъзможно да не направим паралели с думите и делата на светли исторически личности с действителността и „държавническите дела“ през 2018 г. Можем ли да си зададем страшния въпрос дали днешната уж демократична България е била мечтаната „чиста и свята република“ на Левски, в която всички са равни и живеят „под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът?“ А ние, „байо“, работим ли съвестно и отговорно за Отечеството и поправяйки си кривините, вървим ли заедно?! Или заради властта и парите сме готови, ей така, да продадем гражданството, да продадем и българщината? „Да продадем“ е в буквален смисъл и няма как да не се събудиш от този „крещящ патриотизъм“?
Ще припомним, разбира се, и думите на Петко Славейков: „Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена“. Винаги ще звучи актуално! Но това не е просто послание, а предупреждение за всички, които говорят от името на народа, но вършат дела против интересите на суверена! Да не говорим, че някои нови държавници мразят и ненавиждат своите сънародници и се гаврят с тежката участ и съдба на изтерзаните майки!
Уважаеми колеги, днешният празник е един своеобразен мост към духовното ни минало, един досег с духа на онези, които с мощта на вярата и познанието са дали живот и надежда в тежки времена и са се борели за светлина, свобода и справедливост! Денят е празничен, защото днес духът на будителите и просветителите е по-жив от всякога! Тяхното слово докосва съзнанието ни така, както никое друго, а делата им всъщност са училище за живота, пълен със смисъл и ползотворност! Всяка година на този ден ние ще заявяваме, че ще останем будни във Времето! Ще бъдем отговорните хора и ще докажем, че осъзнатият дълг не е заспала морална категория в съвременното ни общество. Не можем да променим историята, независимо как и доколко изкривяваме анализа за събитията, но носим пълната отговорност за настоящето и бъдещето и дано имаме достатъчно съвест, буден ум и държавническа мисъл, за да строим една просперираща България!
Желаем ви вяра, воля и мъдрост в идното време и нека обединяващият патриотизъм да е наша обща житейска и политическа философия!
Честит празник!
