УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!
Повод за днешната декларация е решението на Общински съвет – Стара Загора, за смяна на имената на повече от 800 местности в общината. Предложението е кратко и съдържа следната мотивировка: „ Ономастиката се занимава с възникването и историята на имената във връзка с хората, които ги стопанисват. Днес, 140 години след Освобождението, ние българите, стопанисваме тези земи и е наше задължение, като общински съветници да преведем в разбираем вид местностите, носещи турско-арабски имена.“.
„... да преведем в разбираем вид местностите...“
За решението са гласували всички общински съветници, с изключение на съветниците от ДПС. И това не е повод за гордост, както изглежда е становището на кмета на общината, издигнат от ГЕРБ. Той казва пред една медия, че има „надпартийно обединение в Стара Загора по казуса с преименуването на българските местности“. Всъщност, това становище е достатъчен повод за притеснение и тревога. Обединението анти-..., довело до смяната на наименованието „Ахмед баир“ на „Антонов рид“, „Мехмедова кория“ на „Манолова гора“, „Махмуд гьол“ на „Мишов яз“, „Мустафова кория“ на „Мустакова горичка“... Защото Ахмед, Мехмед, Мустафа не са звучни както Антон и Манол, мустак, какъвто подтекст имат думите на един от общинските съветници от ГЕРБ, цитиран от медии.
Разбира се, без коментар оставям примери на преименуване, като „Бейска кория“ на „Чорбаджийска гора“, „Капан баир“ на „Капана“, „Корията“ – „Гората“, „Пръдлаков юрт“ става „Пръдлаково градище“, но местността „Юрта“ в същото населено място остава непроменено, „Стръмните полени“ става „Стръмните поляни“ – тук се сещам за стих на един от най-ярките български поети Пенчо Славейков: „Ни лъх не дъхва над полени, ни трепва лист по дървесата...“ (и тук ли трябва да заменим „полени“?!)
Въпросното решение на общинския съвет е тест за българската демокрация и толерантност с тревожен резултат.
Нашата демокрация се нуждае от сериозно осмисляне, от много сериозно и дълбоко осмисляне. Нужен е диалог в обществото.
Този и подобни актове са повод за размисъл за състоянието на демокрацията, за миналото на страната, на земята, за настоящето и бъдещето.
Свобода и демокрация не може да има, докато не бъде решен въпросът за личната свобода, самоутвърждаването на личността, за помирението с миналото, с историята в името на ценности като стабилност и сигурност, просперитет и благоденствие.
Демокрацията не се изчерпва с формалното конституционно прокламиране на парламентарната форма на управление. Демокрацията е светоглед, който се основава и върху разбирането за достойнството, ценностите и неотменимите права на всеки отделен човек. Демокрацията трябва да зачита тези права и в държавния, икономическия и културен живот.
Демокрацията не е само свободни избори, без които тя не е възможна; демокрацията е непрестанен диалог за ценностите и начина за тяхното осъществяване и отстояване. Осъзнаване на принпипа, че свободата на всеки се разпростира дотам, където започва свободата на другия. Същественото за демокрацията е да има изградени и работещи институции, насочени срещу популизма, радикализма, шовинизма, расизма, национализма, фашизма, срещу диктатурата. Същественото е не властването и кой властва, а управлението и как се управлява. Управляващите да не обсебват властта и да не забравят отговорностите си.
Актове, подобни на решението на Общински съвет – Стара Загора, имат силно емоционално въздействие върху обществото и будят асоциации с друг един процес от недалечното минало. Ето един случай – български гражданин получава електронен фиш на служебното, държавното име, вместо на рожденото си име и по документи за самоличност. Може би защото някой чиновник е решил, че държавното име е по-благозвучно...
ГЕРБ не само се провали в твърдението си, че ще опитоми националистите, ГЕРБ направи национализма основна държавна политика. Загърбвайки демократичните принципи и европейските ценности. Забравяйки отговорността си пред бъдещето.
Този акт в Стара Загора показва истинската същност на политиката на ГЕРБ. Те не само излъгаха 100 хиляди (както твърдят) турци и мюсюлмани в България, те се подиграха с тях, с техните чувства и отвориха незараснали рани.
Повече от това – ГЕРБ доказаха, че не разбират и не осъзнават силата на изграденото, съграденото през мирния преход след края на тоталитарната власт на основата на консенсуса, на мъдростта и прозорливостта на строителите на нова България. Те не просто не осъзнават значението на БЕМ, силата на толерантността и мирното съжителство и го сочат като пример пред Западните Балкани как в нашата страна християни и мюсюлмани живеят заедно мирно и се уважават... Това ли наричате уважение, вие от ГЕРБ?!
„Презумпцията е, че е добре да се заменят чуждите имена с български“, казва кметът на Стара Загора. Ясно е, че това е само началото. Вече има внесени проекти на решения и в други общински съвети. Ясно е, че е лесно да бъдат убедени мнозинството от съветниците против турски и мюсюлмански имена. Но! Ясно е, че е лесно да бъдат провокирани и други съветници да предприемат реципрочни контрадействия.
Нашият апел към вторите е: Недейте! Недейте да отговаряте на чуждата провокация за разделение и противопоставяне. По този начин рискувате бъдещето на моята, на вашата, на нашата Родина!
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Поводът за нашата декларация е решението на Общинския съвет – Стара Загора, но истинската ни болка и тревога е за състоянието на демокрацията. Затова не коментирам абсурдността на решението, което говори за „чужди“ наименования на български местности. Те са български и като такива са включени в Българския регистър на географските имена, който има за основна цел да осигури еднаквост и устойчивост при употребата на географските обекти.
Ние от Движение за права и свободи призоваваме не само отговорните институции да предприемат незабавни действия за отмяна на решението. Призоваваме всички държавни органи и институции да осъдят всеки подобен акт, който създава предпоставки за напрежение и несиурност, подкопава доверието в обществото и е провокация срещу националната сигурност.
Призоваваме свободните и активни граждани в защита на демокрацията.
2018 година е Европейска година на културното наследство. Девизът на годината е „Нашето наследство: където миналото среща бъдещето“. Културното наследство е универсална ценност и всички ние сме длъжни да го съхраняваме и предаваме на бъдещите поколения. Чрез културното си наследство откриваме красотата на многообразието, общото между нас. Всички ние, отговорни за бъдещето, не можем и не трябва да оставим културното ни наследство да ни разделя, да се разруши или да изчезне. Нека търсим начини за опазването на културното наследство, което е важно за нашата идентичност, за идентичността на всяка личност, респективно за свободата и демокрацията.
Да съхраним историческата памет, да потърсим помирение и в дух на толерантност и взаимно уважение да вървим по общия ни път. Бъдещето на България го изисква от нас. И всички ние, които обичаме България, сме длъжни да го направим.
В противен случай би трябвало, като държава-членка на ЕС, председателстваща Съвета на ЕС, управляващите да обяснят как превеждат същността и девиза на Европейската година на културното наследство.
Благодаря за вниманието.
