Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Д Е К Л А Р А Ц И Я
от името на Парламентарната група на ДПС
Поводът за днешната декларация на ПГ на ДПС е заявеното намерение на правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти да увеличи драстично и безпрецедентно с 60 % от 300 на 480 лв. минималния размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители от началото на 2018 г.
Странно съвпадение е фактът, че този акт на посегателство върху джоба на земеделския производител и тютюнопроизводител води своето начало от 2009 г. В първия бюджет на държавното обществено осигуряване на Правителството на ГЕРБ минималният размер на осигурителния доход на земеделските производители и тютюнопроизводители е увеличен от 130 на 240 лв. като резултат на тази мярка регистрираните земеделски производители само за една година намаляха с 30 хил.
В периода 2002 – 2009 г. ръстът на минималните осигурителни прагове нараства от 42,50 лв. на 65 лв., а дължимите месечни вноски са съответно 12,45 лв. и 19, 50 лв. ръстът на годишна база е от 149,43 лв.
През 2016 и 2017 г. минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводители е 300 лв. при дължими месечни вноски 87,90 лв. и годишни разходи в размер на 1054,86 лв.
Ръстът на дължимите вноски в периода 2009 – 2017 г. е с 826 лв. 32 ст. Или близо пет пъти. В същия момент ръстът на размерите на минималните осигурителни плащания краткосрочни и дългосрочни е значително по-малък.
Темповете на растеж на разходите за социални и здравни осигуровки са несъразмерни спрямо растежа на приходите от продажбите от дейността на земеделските производители. Като се има предвид, че в по-голямата си част структурата на тези стопанства са от рода на семейни ферми и ако трябва да се осигуряват и другите членове на семейството, ангажирани в семейна ферма, тежестта на разходите за осигуровки расте два или три пъти.
От следващата 2018 г. при предложения минимален осигурителен доход от 480 лв. размерът на месечните дължими суми за социално и здравно осигуряване е 145 лв. 44 ст., а на годишна база е вече 1745, 28 лв. или ръст от 690,42 лв,спрямо 2017 год.
Голяма част от земеделските производители и тютюнопроизводители вероятно ще потърсят спасение в сивия сектор, уви без никаква социална защита.
Дали този акт на драстично посегателство върху доходите на земеделските производители и тютюнопроизводители е случаен или е израз на преднамерено, тенденциозно отношение с патриотичен привкус е тема за сериозен размисъл, но повторението на това действие е вече повод за оценка и тя не може да бъде по-различна от грубо посегателство върху хляба на тези отрудени и работливи български граждани.
Сигурно ще се намерят аргументи от рода на този, че предложената мярка е за финансово балансиране на приходи / разходи и оттам към важната тема за осигурителния принос.
Но защо искаме и търсим финансова стабилност и баланс само от земеделските производители, при положение че общият дефицит на бюджета на държавното обществено осигуряване е близо 4,5 млрд.
Естественият въпрос е кой от фондовете на ДОО има баланс между приходи и разходи, дали например Фонд „Сигурност“ с дефицит от близо 100 млн. Всички фондове на ДОО с изключение на Трудова злополука и професионална болест генерират дефицит,който се балансира с трансфер от ДБ.
Дори и гордостта на Правителството - увеличението на минималната пенсия за стаж и възраст с 22 % на 180 и 200 лв. няма никаква връзка с осигурителния принос,тъкмо този политически акт доведе до грубо погазване принципите на социалното осигуряване. Безпрецедентният натиск на Обединените патриоти и реверансът на мандатоносителя ГЕРБ струват на Бюджета допълнително 300 млн. за 2018 г. Както се казва в името на властта всичко е допустимо.
В днешно време системите за социална сигурност са изправени пред огромни предизвикателства, породени от променящата се природа на труда. Неслучайно бъдещето на труда е една от водещите теми в Приоритетите на Правителството по време на Председателството на Съвета на Европейския съюз.
Новите изисквания на работодателите към профила на търсещите работа, демографските проблеми, новият джендър-баланс на работната сила, миграцията и свободното движение са все фактори, които стоят в основата на разума при вземане на решения.
Работниците в сектор „Земеделие“ са жертва на недалновидни решения и дълготрайна финансова несигурност и нестабилност на системите за социална сигурност.
Днес сектор „Земеделие“ е печално известен с непривлекателните си работни места, с ниските доходи от реализираната продукция, с неблагоприятните условия на труд, с ниско квалифицирана и слабо мотивирана работна сила, както и със сезонния характер на заетостта, несигурната работа и слабото покритие на системите за социална сигурност.
Това оказва пряко и косвено въздействие върху социалните и гражданските права на работещите в сектора, крие рискове и за тяхното и на техните семейства благосъстояние. Тези промени изискват отговорна политика, а не специално, тенденциозно отношение.
Предложените промени, свързани с пряко посегателство върху хляба, съдържат в себе си недоволство, недоумение и не на последно място огромен протестен заряд. Те нямат огромни трактори, комбайни и едър селскостопански инвентар, с който да блокират пътища. Но имат силно чувствителна и ранима душевност, която вече е изпълнена с гняв и готовност да отстоява своите социални права.
Не посягайте на хляба на земеделските производители и тютюнопроизводители !
Спомнете си какво е казал народът: „Никой не е по-голям от хляба.“
Благодаря Ви!
