УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ПРОСВЕТИТЕЛИ И ДЕЙЦИ НА НАУКАТА,
В деня сме на народните будители – общобългарски празник и светъл ден, осмислен и осъзнат от поколенията като ден на почит към паметта на предците ни – книжовници, духовници, мислители, вдъхновители, революционери, държавници. В историята на България словото има съдбовна роля! Светли и силни личности с думи и дела издигат националното самосъзнание и превръщат България в държава на духа! 1-ви ноември е паметен ден от календара, неизменна част от духовната ни същност и от съвестта ни! Днес почитаме паметта на онези герои и светци, чрез които словото е живо и всички знаят своя род и роден език! Това е ден, в който можеш спокойно да се обърнеш назад във Времето, да потърсиш силата на вярата и чрез нея да си проправиш път към бъдещето; да потърсиш своите корени, да почувстваш мъдростта на предците и по техните стъпки да продължиш напред, осмисляйки живота!
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, България е побрала в своята люлка историята не само на един етнос! Животът изисква да сме толерантни, умни и отговорни, защото е обща съдбата ни, обща е историята ни, обща е земята и родината ни! Ние сме обречени да живеем заедно и това мирно съжителство е основна ценност и политическа философия на Движението за права и свободи!
Левски винаги ще е съвестта на новите държавници, дръзнали да оспорват с омразни думи и дела равноправието на „българи, турци, евреи и пр.“, живущи в „чистата и свята република“. Преди действието и проявлението като историческо събитие, революцията първо се извършва в съзнанието! Тя е повсеместна, във всички аспекти на живота, касае съдбата на личността, но и съдбата на целия народ! Но словото, майчиният език, е в основата на всичко! Паисий вечно ще ни държи будни със страшния въпрос „Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език?“
„Когато изпърво видях по другите страни, че децата начеват да четат книги, писани по техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни мъки теглят горките деца…“ признава д-р Петър Берон! Затова се труди и Софроний Врачански „денем и нощем, да напиша няколко книги на нашия български език. Та ако не е възможно да им го кажа с устата си, да чуят от мене, грешния, някое полезно поучение“. Вниквайки в дълбочината на думите на великите възрожденци, няма как да не се направи аналогия с изучаването майчините езици в съвременна България, която в името на демокрацията следва да осигури държавна подкрепа.
Но картината няма как да е пълна без цитат от Ботев: „Да! Патриоти сме ние, дордето сме пияни, народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременни истини“.
Уважаеми дами и господа, всички ние сме наследници на едно, непримиримо с несправедливостите в живота, поколение, превърнало се в пример за духовна сила. Сами осъзнаваме, че пречупени през призмата на Времето, българските будители са всъщност актуални и в съвремието ни! Родолюбието и истинският патриотизъм се явяват пътеводна светлина за всички народи, защото предполагат и изразяват любов, а не омраза към другия, различния - още повече, когато другият всъщност се явява твой сънародник! Един истински държавник не мрази част от народа си и омразата не може да е държавна политика! Днешният ден е празник, а един празник има за основна функцията да обединява нацията! Човешкото отношение към род и родина е обединяващ патриотизъм – това, което всъщност изповядва Движението за права и свободи като житейска философия и политическа стратегия! Ние ще си останем будни във Времето и като такива пожелаваме повече мъдрост на политиците, сила на духа на съвременните просветители и повече вяра в собствените сили на всички отрудени и изтерзани хора!
Днес България е горда със своите синове! Честит празник!
