УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!
Позволете ми в началото да поздравя всички мюсюлмани по случай Курбан Байрам и да им пожелая светли празници. Нека този празник да ни направи по-човечни, по-добродетелни и по-мъдри, нека да донесе здраве и берекет на всички, мир и просперитет на цялото човечество.
Наред с това, поздравявам всички с откриването на есенната сесия на 44-ото Народно събрание и пожелавам ползотворна работа.
Това е и повод за кратка равносметка на политическите събития и перспективите за развитие.
В края на лятната сесия на Парламента отчетохме липса на управленска програма, а малко след това се сдобихме с такава, наречена „програма за управление на правителството“.
Какво ни представя по същество тази програма?
Липса на ясна визия за бъдещо развитие, набор от по-скоро пожелателни декларации и мерки, които не само не гарантират постигането на набелязани добри цели, а разкриват неспособността на управляващите да постигнат икономически растеж, социална отговорност и европейско качество на живот. Тази програма е поредното доказателство за хаос в управлението, предпоставка за което е грешната формула за управленско мнозинство.
Тази т.н. програма за управление на правителството и действията на различните министри са ярко доказателство за това. Вместо управление на страната чрез работещи институции и администрация ние ставаме свидетели на дейности, характерни за клуб по самодейност. Това е доказателство за отказ от съобразяването с правилата и от носене на отговорност, доказателство за липса на нормалност в политиката и в държавното управление. Откровена подигравка с цялата нация, с Европа дори. Така държава не се управлява, оставете театрото на театрите.
С приемането на програмата правителството си поставя следните приоритети: устойчиво нарастване на доходите, повишаване на растежа на българската икономика, гарантиране на енергийната сигурност на страната, ограничаване на негативните демографски тенденции, ликвидиране на неграмотността, подобряване на здравето на нацията, минимизиране на рисковете и неутрализиране на опасностите за националната сигурност, гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт. Но реално ясно разписани мерки няма. Изброяването на проблемите пред страната не може да бъде приоритет. Приоритетите са една, две или три преимуществени цели.
Това е като да разбираш върховенството на закона като улично правораздаване – прилагането на закона все повече означава саморазправа, бой, тупаник, отвличания. Това ли е представата ни за стабилност и сигурност в Европейска България?!
Да онагледим по-горната теза – цел 231 по приоритет 63 предвижда открито управление като политически ангажимент, което да осигурява на гражданите и техните организации възможности за участие в управлението и информираност за дейността на държавните органи. Да, колкото обществото разбра колко струва оградата по границата с Турция, колко и докъде пътуват охраняващите границата, за да се пълнят нечии хотели, за каналдвиите, колко струва ремонтът на НДК, как се санират сградите и колко ни струва...
Малко след като в програмата е казано, че правителството няма да повиши данъците, се отбелязва, цитирам: „Ако искаме държавата да дава повече пари на бизнеса и гражданите, тя трябва да събира повече данъци от бизнеса и гражданите.“.
Сочените от някои анализатори като успешни външнополитически събития остават с отворени въпроси по отношение на реалните резултати за България, в защита на националния интерес. В тази връзка е подходяща и народната мъдрост „Ако имаш килограм брашно, дай го на майстор.“.
Очевидно кабинетът Борисов – трето издание, е по-неуспешен от предишните две емисии. Това нещо, наречено „управленска програма”, което няма нищо общо с името си, представя по-скоро списъка с добри намерения на министрите. Нито има межуведомствена координация, нито водеща идея в основата си. Сам по себе си, този документ може да се нарече всякак, но не и програма за управление на страната. Липсата на координация и ясна стратегия е основен белег на стоте дни. Това създава хаоса в управленските решения, действията на принципа проба-грешка, отново проба-грешка и т.н. Този хаос създава усещането за безвремието, за колапса на страната. С това се цели запазване на коалицията в името на властта без ползи за България и за българските граждани.
Трупащите се медийни скандали около управлението създадоха идеята, че изходът от тупика на властта е в създаване на нови, с обратна насоченост, медийни скандали. Целта е отклоняване на общественото внимание от същинските проблеми на властта и държавата и подмяната им със скандали по квазипроблеми или такива с отминала давност. Представените като проблеми „Белене” и „Цанков камък” целят да изместят и да затулят проблемите за НДК, скандалите с ядливи имена, други, като Калиакра и т.н., както и некомпетентността за решаването им, управленската немощ за реализацията на българското председателство с проактивна политика. Този процес на неизбежно съчетаване на поредицата от излезлите наяве вътрешнокорупционни скандали при управляващите с измислени такива в опозицията, най-вероятно разчита паметта на средния избирател да няма такава продължителност, че да помни събития с петгодишна и по-голяма давност. Време е да напомним, че моделът „виновни са тези преди нас“ вече няма място, предвид участието на ГЕРБ в управлението вече 8 години. Освен ако не се разглежда в контекста на удобните бушони, разбира се...
Днес става все по-ясно, че проблемите на управляващите се умножават, а решенията – отдалечават. Дори с управляваната медийна среда коалицията все повече губи позиции. Опитите за вдигане на рейтинга на кабинета изглеждат комично смешни.
На прага на председателството България няма право да се отдалечава от европейските модели, от европейските ценности. Без да се налага да се връщаме далеч назад, достатъчно е да припомним позицията на Ангела Меркел от предизборен митинг преди няколко дни. Тя заяви ясно позицията на своята партия (от семейството на ЕНП) – никаква коалиция с крайнодесни и с крайнолеви формации. И това е правило за Европа, защото коалиция с крайни означава повече популизъм, повече екстремизъм и по-малко демокрация, по-малко Европа. Неприемането на европейския модел предвещава безвремие с тежки последици за България.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Ние трябва да издигнем нормалността в парадигма за държавност и час по-скоро трябва да отречем категорично всяко поведение, което ерозира държавността. Ние трябва да създаваме условия органите и институциите да работят нормално по правилата, да продуцираме нов тип мащабно мислене и да реализираме такива инвестиционни политики в контекста на актуалните европейски и световни реалности, че да гарантираме икономически растеж и европейско качество на живот, заетост и нови работни места, образование, социална справедливост, стабилност и сигурност на гражданите.
Ние сме длъжни да докажем, че сме достойни за място в центъра на европейската политика, че можем да сме реален фактор при решаването на бъдещето на региона, Европа и света. Че сме способни на последователна и градивна политика, с ясни правила и европейско мислене, с ясен план за икономическо и политическо развитие на Съюза за следващите години, за един по-ефективен, единен и развиващ се Европейски съюз. С високи цели за Европа, при гарантиран национален интерес. Време е за решителни действия. Председателството изисква нова визия и нова управленска формула на принципа на базов консенсус. Само така можем да се възползваме от историческия шанс да заемем подобаващото достойно място в европейското семейство, в противен случай просто ще се реализира едно формално председателство. Отговорността пред бъдещите поколения ще се носи от управляващите. Но това не може да бъде утеха за нас като националноотговорна партия, както и за всички, които са могли, но не са реагирали.
Връщането на нормалността в страната е абсолютно условие за успех. Настоящата сесия има сериозна законодателна програма. Предстоят важни законодателни решения по въпроси като борбата с корупцията, съдебна реформа, бюджет, данъци. Предстои последният етап от подготовката на председателството на Съвета на Европейския съюз.
Успешното решаване на важните за България въпроси изискват управлението на страната да стъпи на обща ценностна база с евроатлантическа ориентация.
