Културното наследство е огромен ресурс за развитието на градовете, включително на малките населени места. То може да бъде използвано при стратегическото планиране на регионите. Защото има потенциал да се превърне в част от жизнената среда на модерните градове. Това заяви зам.-председателят на групата "Обнови Европа" в Европарламента Искра Михайлова по време на организираната днес от нея онлайн дискусия: "Културното наследство в бъдещето на Европа".

В центъра на дебата бе ролята на библиотеките в дигитализацията и популяризирането на културното наследство. Всички доклади, презентации и предложения ще бъдат внесени в Конференцията за бъдещето на Европа.

Културното наследство е споделена ценностна система, която стои в основата на обединена Европа, каза Михайлова и подчерта, че културното наследство има изключителна роля в новата стратегия на растеж на ЕС - Зеления пакт, както и в дигиталната трансформация.

Културното наследство намира своите измерения в енергийната ефективност, дигитализацията и новото устройство на градската среда - новия европейски Баухаус. Културното наследство е близко до европейските граждани, то дава национално и европейско самочувствие. Неговото опазване е важно, защото то е в ресурс за развитие, каза още Искра Михайлова. И допълни: "Това не е тема за запазване на миналото, а за формиране на бъдещето. Тема в която дигиталната трансформация е основа за разкриване на висококвалифицирани работни места, вектор за развитие на регионите чрез ролята на Европа като туристическа дестинация № 1".

В момента туризмът формира 415 млрд. евро годишно Брутен вътрешен продукт на ЕС. Той дава работа на 15 милиона европейци.

Културните индустрии оживяват и пълнят със съдържание идеята за нов, по-близък до човека Европейски съюз. Културното наследство дава памет, съхранява на традиции и занаяти, които могат да предложат решения за природосъобразни практики, които да обогатят Зеления преход, категорична бе Искра Михайлова, допълвайки, че така културното наследство става е част от принципите на кръговата икономика.

Проект на Българската библиотечно-информационна асоциация за създаване на платформа, съвместима с европейските библиотеки, представи Анета Дончева, председател на асоциацията и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Проектът е включен в Плана за възстановяване на страната ни. За реализацията му са предвидени 67 млн. лв., които ще бъдат разпределяни чрез Министерство на културата. Платформата ще съдържа дигитализирани фондове на музеи, библиотеки, Националната филмотека, БНР, БНТ, БТА и Държавна агенция "Архиви". Проектът предвижда и обучение на граждани.

Два-три пъти се е увеличил достъпът до цифрова среда по време на пандемията, каза Дончева. И подробно представи нарастващата социална роля на библиотеките. Сред предложенията на Българската библиотечно-информационна асоциация е реализацията на социално приобщаващата библиотека. Това означава препроектиране на библиотечните услуги и изнасянето им извън стените на институцията, включително чрез оформяне на външни пространства. Идеята е да има и специално обучение на хората за по-пълно самообслужване с дигитализираните фондове.

За съжаление, проектите, свързани с културното наследство и културните институти в Плана за възстановяване са под 1 % - 0,005 на сто, каза Искра Михайлова.

Спаска Тарандова, представител на "Глобални библиотеки", даде още примери за новата социална роля на библиотеките и съобщи, че те вече активно се включват в борбата с фалшивите новини. Още преди 2 години обучение по темата са преминали над 960 библиотечни специалисти. Следващата цел на организацията е реализирането на семейна дигитална грамотност.

Културното наследство ще е основен акцент в Конференцията за бъдещето на Европа, заяви президентът на АЛДЕ Илхан Кючюк, който ще е един от докладчиците на най-важния за ЕС форум. Културата не е лукс, каза Кючюк и акцентира върху идеята за ново културно споразумение, което да постави културното наследство в основата на европейския проект.

Димитър Копаров, докторант в СУ с тема доктурантурата си "Социализацията на културното наследство като фактор за развитието на българските градове" заяви, че културното наследство се превръща в актив на градовете и регионите. И попита дали това ново схващане ще промени начина, по който ще разглеждамве този актив в България.

За паметниците на културата ще има програмен период, съобщи Искра Михайлова. Тя информира, че средствата са по структурните фондове на ЕС и ще бъдат осигурени за периода 2022-2027 година.

Ролята на група „Обнови Европа“ беше решаваща за постигане на компромис по новите правила, предвиждащи баланс между икономическата конкурентоспособност, социалната справедливост и екологични цели, които бяха окончателно одобрени по време на пленарна сесия на Европейския парламент.

„Доволна съм, че едни от основните приоритети на ДПС вече са част от Новата ОСП, а именно: по-справедливото разпределение на директните плащания за малките и младите земеделски производители; повече средства за биоземеделие и запазване на преходната национална помощ. Централно място в реформата на ОСП заемат и модернизацията на сектора и подпомагане на прехода към зелена икономика.„Доволна съм, че едни от основните приоритети на ДПС вече са част от Новата ОСП, а именно: по-справедливото разпределение на директните плащания за малките и младите земеделски производители; повече средства за биоземеделие и запазване на преходната национална помощ. Централно място в реформата на ОСП заемат и модернизацията на сектора и подпомагане на прехода към зелена икономика.

Постигнатият компромис, който гласувахме днес, е справедлив и полага солидна основа за устойчиво и модерно земеделие, с грижа към здравето на хората, достойни доходи за фермерите, хуманно отношение към животните и опазване на околната среда.“ - коментира Атидже Алиева-Вели като член на водещата по темата Комисия по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент.

С тази реформа се цели постигане на устойчиво и зелено земеделие, съживяване на селските райони, въвеждане на иновации и дигитализация и създаване на повече възможности за земеделците.

„Сега българските власти трябва добре да свършат своята работа и да се възползват от гъвкавостта, които им предоставихме, за да разработят мерките и да насочат средствата според специфичните нужди на сектора.

Вече имаме ясни правила и бюджет до 2027г., но малко време за финализиране на Националния стратегически план. За да можем да се възползваме пълноценно от новите възможности, оттук насетне е изключително важно по какъв начин ще бъдат структурирани мерките в Плана, така че те ефективно да насърчат и подпомогнат българските земеделски стопани.“- допълни евродепутатът.

През юни 2018 г. бяха представени законодателни предложения относно бъдещето на Общата селскостопанска политика. В резултат на последвалите 3 години усилени преговори и изграждане на компромиси по приоритетни политики и позиции, в края на юни 2021г. бе постигнато съгласие между Европейския парламент и Съвета за реформата на ОСП, която да я направи по-справедлива, по-гъвкава и по-устойчива. В рамките на гласуване в пленарна сесия, Европейския парламент одобри постигнато съгласие, в резултат на което новите разпоредби предстои да се прилагат от януари 2023г.

Комисията по заетост и социални въпроси в ЕС  гласува предложението за директива за „Адекватните минимални работни заплати“. Това законодателно предложение се определя като  фундаментално за целия мандат по отношение на социалната политика. То има за цел да гарантира, че работниците в Съюза са защитени и са по-близо до адекватни и справедливи минимални заплати, позволяващи достоен живот, където и да работят.

„Един от основните приоритети на ДПС е достигане на стандартите на ЕС, а правото на адекватна и справедлива минимална работна заплата („МРЗ“) на работниците е един от инструментите за постигане на това. ДПС взе активно участие по време на преговорите и заедно с колегите ни от „Обнови Европа“ успяхме да договорим текстове, които подобряват първоначалното предложение на Комисията“ това каза евродепутатът Атидже Алиева-Вели, член на Комисията по заетост и социални въпроси.

Според данни на ЕК, България е на последно място в ЕС по ниво на минималната работна заплата. За пример, през 2020 г. най-ниски МРЗ са получавали работниците и служителите в България (312 евро), а най-високи - в Люксембург (2 142 евро).  По отношение на покупателната стойност на МРЗ България отново е на последно място.

Евродепутатът Алиева-Вели заяви, че ДПС успешно защити предложенията си за установяване на обективна методика за определяне на МРЗ, повишаване на нивото на колективното договаряне, засилване на ролята на социалните партньори, като в същото време успя да осигури баланс като гарантира зачитане на позициите на работодателите, работниците и социалните партньори, бяха взети предвид.

Ключов момент за ДПС беше определянето на понятието „адекватност“. Всеки един от критериите, които ДПС успя да договори, допринася за по-доброто формулиране на понятието и гарантирането на правото на всеки един гражданин на ЕС да получава достойно заплащане за положения от него труд, което заплащане да осигури възможност на работника или служителя да се издържа и покрива нуждите си без затруднения. „Водещо за ДПС е изкореняването на феномена „работещи бедни“, допълни Алиева-Вели.

Предложението за настоящата директива задава критериите за определяне на адекватната минимална заплата, на базата, на  които държавите-членки да определят размер в националното си законодателство. За да се спази компетентността и принципът за субсидиарност в Съюза, текстът препраща към развитието на основната идея за насърчаване на заплащането към националните органи. „Това предложение е много добра основа за повишаване на социалните стандарти. То може да постигне напълно целите си, само ако се срещне с добри партньори на национално ниво. Нужни са подходящи и незабавни мерки в България, които ефективно да допринесат за повишаването на стандарта на живот на българите.“ добави още евродепутатът.

ДПС винаги е работило за изкореняване на бедността във всичките и форми и подобряване на условията на труд. Ще продължим да поддържаме диалога между представителите на работниците и служителите, и на работодателите, за да гарантираме защитата на работниците и служителите.