Евродепутатът от Движението за права и свободи/ Група „Обнови Европа“ в Европейския парламент - Атидже Алиева - Вели участва в изслушване в рамките на Комисията по заетост и социални въпроси в ЕП на комисаря, отговарящ за работните места и социалните права, Никола Шмит във връзка с представеното вчера предложение на Комисията за Директива на ЕС относно адекватни минимални работни заплати в ЕС.

„Вчера в късния следобед, Комисията представи дългоочакваното и горещо дебатирано предложение за директива на ЕС, което гарантира, че работещите в Съюза са защитени чрез адекватни минимални заплати, които да им гарантират достоен живот, където и да работят и живеят. То цели укрепване на социалната пазарна икономика в ЕС и изкореняване на феномена „работещи бедни“ и днес в Комисията по Заетост и социални политики, имахме възможност да го дебатираме с Комисар Шмит“, поясни Атидже Алиева-Вели.

„Ясно е, че имайки предвид икономическите и социални различия между държавите- членки, не можем да говорим за единна европейски минимална работна заплата. Това, което Комисията желае да постигне е да подобри минималната работна заплата в държавите, където вече има законоустановена минимална работна заплата и да разшири обхвата на колективните трудови договори. Засилване на ролята на социалните партньори също е част от този приоритет. Това трябва да стане като се вземат предвид традициите на държавите и нивата им на икономическо развитие.“

Според представения текст, държавите-членки с национална правна рамка, определяща минимална работна заплата, са длъжни да определят ясни и стабилни критерии за определяне на нивото на заплатата. В текста на предложението за директивата не се споменава конкретна формула за изчисляване на нивата на заплатите. Комисията обаче отчита съществуването на показатели, често използвани на международно ниво, като 60% от медианната заплата и 50% от средната за страната брутна работна заплата, които може да помогнат да се направи оценка на адекватността на минималните работни заплати спрямо нивата на брутната заплата. Тези показатели обаче, няма да са задължителни за държавите-членки според представения проект на директива.

„Предложението сега предстои да бъде предмет на преговори в Европейския парламент и в Съвета, а мненията, които получаваме към момента са разнопосочни. Както посочи и самият Комисар Шмит, докато някои считат, че предложението за директива не е достатъчно амбициозно, други твърдят, че Комисията дори няма компетенции в тази сфера - ясно е, че преговорите няма да са лесни“.

„За мен е от първостепенна важност да постигнем балансиран подход, който да бъде в интерес както на работещите, така и на работодателите“ - заяви Алиева-Вели.

Тя допълни, че е основополагащо да бъде постигнато бързо, устойчиво и приобщаващо икономическо възстановяване и развитие. „Вярвам, че всички работещи трябва да получават справедливо възнаграждение за труда си, но минималната работна заплата не е панацея. Гарантирането на адекватна минимална заплата трябва да бъде част от цялостен подход за изкореняването на бедността. Имаме нужда от стабилизиране на икономиката, добре функциониращ единен пазар, благоприятна среда за развитие на МСП, ефективна защита на правата на работещите, повече инвестиции в селските райони, гарантиращи достъп до качествени социални услуги. Важно е още да се премахнат всички съществуващи пречки за мобилност на работниците и да се гарантира преносимостта на социалните права. Това ще бъде от полза за всички - както за работещите, така и за бизнеса“, допълни българският евродепутат.

Още в началото на мандата си председателят на Европейската Комисия Урсула фон дер Лайен заяви намерението си да представи правен инструмент, който да гарантира, че работещите в Съюза получават справедливи минимални работни заплати, отчитайки че правото на адекватни минимални работни заплати е заложено в Европейския стълб на социланите права, чието създаване бе обявено през 2017. Ангажиментът за правна регулация на справедливи минимални работни заплати бе повторен от Председателя на ЕК в първата реч за състоянието на Съюза на 16 септември тази година, а на 28.10.2020г., Комисар Никола Шмит представи предложението за Директива в тази насока.

В проведената тази седмица пленарна сесия на Европейския парламент, евродепутатите гласуваха в подкрепа на пакета от регламенти, определящи правилата за прилагане на ОСП през следващите 7 години. „През изминалата година и половина водихме тежки преговори, работихме по трудни компромиси, балансиращи почти несъвместими позиции, което бе последвано от едноседмичния маратон от гласувания, в резултат на който вчера Европейският парламент прие ОСП с внушително мнозинство по докладите от пакета.“, коментира като член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони евродепутатът от ДПС/ “Обнови Европа“ Атидже Алиева - Вели.

„Общата селскостопанска политика е от изключителна важност както за осигуряването на прехраната на европейците, така и за постигане на целите на Европейската комисия за осъществяване на преход към зелена икономика, модернизиране и въвеждане на иновации и дигитални технологии. Осъзнавайки това, с колегите от делегацията на Движението за права и свободи в Европейския парламент работихме упорито и защитихме балансирани екосхеми, без прекалена тежест за земеделците, които да са поносими за нашите земеделски производители и да допринасят за наистина справедлив зелен преход. Успяхме да постигнем също гарантиран бюджет както за малките и средни фермери, така и за младите фермери, гъвкав таван за директните плащания, продължаване на преходната национална помощ и на инвестициите в селските общини, с оглед осигуряване на по-добър достъп до услуги и инфраструктура. Подкрепихме и продължаването на училищните схеми за мляко и плодове, мерки за сектор вино и защита на наименованията на продуктите от месо и мляко.“

„Разбира се, някои от положенията, които считаме за значими бяха отхвърлени. Макар да постигнахме успех по отношение на вътрешната конвергенция, позицията ни за външната конвергенция не бе подкрепена. Само с 8 гласа бе отхвърлен и опростеният контрол спрямо малките фермери като средство за стимулирането им, а подкрепената концепция за обвързаната подкрепа е тя да е 10 + 2%, а не 13 + 2%.“, поясни Алиева-Вели.

„Благодаря и на другите колеги от България за общата позиция в подкрепа на българското земеделие, въпреки политическите ни различия. Основата на ОСП остава осигуряването на по-добри условия на труд и справедливи доходи за земеделците, а подкрепената нова визия на ЕП за следващите 7 години предоставя гъвкавост, ясни правила и стимул за преминаване към модерно и устойчиво земеделие. Подкрепеният днес модел има за цел ОСП да се приспособи по-ефективно към нуждите на държавите членки. Сега предстоят преговори и със Съвета на ЕС и ЕК, след което преговорите ще са на национално ниво за изготвянето на Стратегически план в диалог с българските земеделци. Определяйки мотивирано мерките, от които имаме нужда, от всички нас и координираната ни работа ще зависи използването в пълнота на възможностите по ОСП“, допълни българският евродепутат.

Въпрос от народния представител Джевдет Ибрям Чакъров относно наказателната процедура срещу България заради екологичната мрежа НАТУРА 2000.

„Общата селскостопанска политика е една от най-важните, ако не и най-важната политика на Европейския съюз, не само защото представлява 1/3 от бюджета, но и защото е пряко свързана с осигуряването на прехраната и продоволствената ни сигурност и е основополагаща за зеления преход“, заяви евродепутатът Атидже Алиева - Вели от ДПС/ “Обнови Европа“ на брифинг, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България по темата.

„Тази седмица в пленарна сесия на Европейския парламент ни предстои да гласуваме пакета от регламенти, които ще определят правилата за прилагане на ОСП. До този момент бяха проведени множество срещи с представители на браншовите организации на европейско ниво, водеха се тежки преговори, последвани от трудни компромиси свързани с екосхемите, новата зелена архитектура, разпределенията на средствата и нивата на финансиране“, допълни българският евродепутат.

Kато член на Комисия по земеделие и развитие на селските райони, Алиева - Вели поясни: „Централно място за новия период заема прехода към зелена икономика и земеделие, щадящо околната среда. Макар този преход да не е лесен, както ОСП, така и Зелената сделка предоставят възможности за българското земеделие и от нас зависи как ще ги използваме, защото ако досега Европейската Комисия определяше какво и как следва да се подпомага, то с новите правила, всяка държава сама ще определя мерките, които ще прилага и то в диалог със земеделците. Така този път не Брюксел, а самите ние ще можем мотивирано да определим мерките, от които имаме нужда и с предоставянето на тази възможност от всички нас ще зависи догонването на средноевропейското земеделие. Разбира се осигуряването на справедливи доходи за земеделците остава сърцевината и фундаментът на ОСП от самото й създаване. Новите правила търсят баланса между малките и семейни фермери и големите земеделски производители, цели насърчаването на младите хора да се занимават със земеделие, тъй като те все още представляват едва 6%. За целта се предвиждат различни възможности, от улеснен достъп до земя, условия за финансиране и консултиране, като не е маловажно и запазването на финансирането за основни услуги в селските райони, които да осигурят достъп до услуги и инфраструктура. Продължаваме да работим по темата за запазване на нивата на обвързаната подкрепа и за продължаването на преходната национална помощ. Не на последно място, в новата ОСП като хоризонтални приоритети са заложени и дигитализацията и иновациите, които ще бъдат неизменна част от целите на политиките на ЕС през следващите години. В тази връзка важно е, за да имаме модерно и иновативно земеделие, новите инструменти да бъдат в синергия и допълняемост с традиционните от ОСП, а българските земеделци да се възползват и от финансиране по други програми - например по линия на Хоризонт Европа, Фондът за справедлив преход и други.“

„Развитието на земеделието, използването на новите инструменти в пълнота и правилното дефиниране на нуждите ни е не само възможност, но и необходимост, която можем да постигнем само при добре координирана и планирана работа - с участие и на институциите и на земеделските производители“, подчерта Алиева-Вели.